На възвишението триста метра по-назад се е строила платената от Дарий пехота от гръцки наемници хора на Мемнон, шест хиляди и седемстотин, разделени на три полка, командвани от Мемноновите синове Агатон и Ксенократ и от Тимонид, сина на Ментор. Зад наемната пехота на врага чака разнородна сбирщина местни нередовни войници, шейсет-седемдесет хиляди, негодни даже срещу армия от зайци.
Царският ескадрон пристига при мене в центъра. Дотичва моят коняр Евагор, води Буцефал. (По време на похода до Граник яздих парадния си кон Еос.) Андрон, един от пажовете ми, ме повдига и аз възсядам жребеца. Войниците викат:
— Зевс Спасител и Нике!
Четирийсет хиляди гърла подемат вика. Давам знак на Клит Черния и с колене завъртам Буцефал надясно. Царският ескадрон минава в лек галоп пред фронта.
Когато бях момче, Мемнон ме научи на два принципа. Скривай и разкривай. Насочвай и заблуждавай.
В момента заблуждавам. Кога ще се усети Мемнон? Скоро ще насочвам. Дали ще разбере? И ако разбере, дали неговите персийски господари ще го послушат?
Давам знак на Теламон: „Да удрят кокала“.
„Кокал“ е къс клон от офика, запушен в единия край. По него се удря с дървено чукче, така се задава ритъмът. Звукът кънти, прорязва воя на вятъра по-остро от тръба.
Старшините на подразделенията крещят ритъма. Редиците тръгват. Пресичам надясно пред нашия фронт с развяващото се знаме на Царския ескадрон. Врагът наблюдава. Ще ме остави ли да продължа, без да реагира? Мемнон ме вижда. Този мой ход означава, че се насочвам срещу него. Нима противникът ще стои със скръстени ръце?
Граник е бърз, но през брода може да се мине. Водата ще стигне до над коленете на конете ни и до бедрата на пехотинците.
Плътна вражеска конница е строена на скалистия отсрещен бряг. Не е въоръжена с копия за мушкане като нашите, а с дротици. Когато влезем в реката, те ще почнат да ги хвърлят. Първата вълна ще е ужасна, втората — още по-страшна.
Прекосявам фронта на сто и осемдесет метра от Граник, успоредно на брега. Още съм на осемстотин метра от края на десния ни фланг.
Замисълът ми е следният.
На десния край съм поставил страховити щурмови сили, цялата Конница на хетайрите, подсилена с нашите критски стрелци и копиехвъргачите ни от Агриания. Мемнон ясно ги вижда. Те са точно срещу него. Вижда и че аз се насочвам натам с Царския ескадрон. Това е заблуда.
Силите, които се надявам, че той не вижда, са вляво от това крило, скрити като част от по-широката бойна линия. Те се състоят от ескадрона хетайри на Сократ Червенобрадия, подсилен с две роти лека пехота начело с Филиповия син Птолемей (наричан Жилото, понеже в родината гледа пчели). Двестате души на Жилото са грижливо подбрани, всичките доброволци, които получават двойна надница и са най-младите и най-бързи воини в армията. Обучени са да действат пеш заедно с конница срещу конен противник. Не носят броня, сигурността им зависи от бързината им и от леките им, но яки щитове „пелта“, както и от мястото им сред редиците на атакуващите конници. Въоръжени са с три и половина метрово копие и дълъг меч за мушкане. Никога не ги бях използвал, освен в планините срещу диви племена. Те могат да настъпват с конницата на кратки разстояния като тук, при Граник, и ще нанесат огромни поражения, убеден съм, в сблъсъка, до който със сигурност ще се стигне в реката и на скалите оттатък. Освен хетайрите на Червенобрадия и леката пехота на Птолемей Филипов щурмовите сили ще разполагат с превъзходната Царска пехота начело с Птолемеевия брат Атал, пеонската лека конница на Аристон и четири ескадрона Царски копиеносци под командването на Аминта Арабайов, който ръководи и цялата тази сила.