При брода на Граник не се сблъскват просто две армии, а две противоположни концепции за военното дело. Персите се сражават по благородния древен начин, македонците — по съвременния. Гордите сърца на персийските Царски роднини не могат да понесат перспективата да отстъпят пред фаланга обикновени пешаци. Докато царят и воините на Македония водят бой, благородниците на Изтока трябва да влизат в двубои. Затуй напускат местата си в строя. Тласкан от гордост, юнак след юнак предава на подчинените си командването на своята част и следван от почетната си свита, лично препуска към онзи фланг на бойното поле, дето го очаква бляскава атака и благородна смърт. Днешното най-важно наблюдение е следното: макар че персийските благородници отначало стоят начело на своите подразделения по целия над трикилометров фронт, в края на битката всичките им части са струпани на едно място, брода, дето пресичам реката аз.
Кратер погубва Арбупал. Хефестион поваля Омар с едно-единствено мушване и за малко да направи същото с Арсам, който е хвърлен от коня си по време на атаката, но персийският оръженосец препуска напред (техните коняри яздят в битка до господарите си) и го изтегля за ръката. Моето копие пронизва Митридат, който е избързал пред свитата си, като крещи името ми, а секунди по-късно пада Росак, след като сабята му едва не ми смъква скалпа. Клит посича Спитридат и ми спасява живота. (Арсит избягва във Фригия само за да се обеси от срам.) Филота убива Петин. Сократ Червенобрадия вижда сметката на Фарнак. Лястовичи опашки от хетайри се справят с Митробарзан и Нифат, всеки от които напада сам. Последните двама изминават над километър и половина от фронта, за да паднат на това място.
С други думи, всички видни вражески благородници са напуснали подразделенията си и са прекосили бойното поле, за да ме атакуват.
Когато битката свършва, и двата ми нараменника са отсечени от ремъците, обшивката на нагръдника ми със сребърните релефи на главата на Горгона и Хорите25 е толкова очукана, че човек не може да разпознае ни едно изображение. Яката, която почти се бях отказал да сложа заради тежестта й, също е разсечена от удар със сабя и през отвора могат да се пъхнат три пръста. Туниката ми толкова е подгизнала от кръв и пот, че не мога да я съблека и трябва да я срежа с меч. Нагръдникът на Буцефал е пробит на шест места, от десния му бут е отсечено парче, голямо колкото пържола. Юздите му са разкъсани и оглавникът му липсва. Козината на гърдите и предните му крака е толкова твърда от засъхнала кръв и пясък, че не може да се измие ни със сапун, ни с масло и конярите трябва да я изстържат с нож.
Конните и пехотните полкове на Парменион вляво от нас с бой са излезли от реката и изтласкват пред себе си персийската конница. Когато вражеският фланг се огъва при брода, целият фронт се предава. Противниковите конници побягват в облак прах, като фронт на буря, пресичащ морски залив.
Гръцките наемници на врага остават. Шест хиляди и седемстотин на възвишението, които изобщо не са се включили в битката, толкова бързо приключва всичко. Те са пехотинци, не могат да отпрашат като своите персийски господари. Заповядвам да бъдат обкръжени. Наемниците сгъстяват редиците си в отбранителен строй, насочват напред върховете на два и половина метровите си копия. Нощта наближава. С Парменион, Клит Черния, Пердика, Кен, Кратер, Филота и Хефестион спираме пред наежения вражески правоъгълник.