Виждам наемника Патрон да прегрупира хората си около Дарий. Царската пехота на Карман разчиства път за бягство. От устите им излизат крясъци, ала до мен не стига ни звук, камшиците им плющят, но ушите ми не чуват нищо. Това е кошмар. Намазан съм с катран. Двойна редица защитници все още огражда царя. Ние се нахвърляме върху тях, аз, Клит и конниците от Царския ескадрон, но ударите ни не постигат нищо, сякаш са нанесени под вода. Не си чувствам дланите. Сабята ми сякаш е един тон олово.
— Той бяга! — изревава Филота. Сто македонски гърла предават вика по редицата.
Битката продължава още два часа. Моите ескадрони не могат да се отскубнат, за да преследват Дарий, толкова отчаяно е сражението и на двата ни фланга, с подразделенията на Парменион и Кратер отляво и на Менид, Арет, Клеандър и Аристон отдясно, на които трябва да се помогне на всяка цена, и в това време самият аз едва не бивам убит пет-шест пъти, а десетки от моите командири — Хефестион е пронизан от копие в ръката, и двата крака на Теламон са простреляни, Кратер, Кен, Пердика и Менид, и четиримата, целите са надупчени от стрели — понасят тежки рани. Хетайрите изгубват половината от двете си хиляди първокласни бойни жребци, ранени или напълно изтощени, а наемниците и съюзниците — още повече.
До залез-слънце яздя деветия си кон за деня, трийсет километра на югоизток от бойното поле. Потерята се състои от половината Царски ескадрон, две четвърти от ескадроните на Аретовите копиеносци и смесена част от Аристоновите пеони.
Дарий не бяга на юг към съкровищниците си във Вавилон или Суза, както може да се очаква (явно е изгубил надежда да ги задържи), а на югоизток към своя лагер в Арбела. Стига там към полунощ, по-късно научаваме ние от пленници, и оставя моста невредим, та бягащата му армия да може да мине по него, додето той и свитата му се отправят на изток през планината по керванджийския път за Мидия. Аз го преследвам до мръкнало, давам отдих на конете и хората до полунощ, после продължавам към Арбела и стигам там на другата заран. Дарий има часове преднина. Пътят е океан от бегълци. Не можем да преминем.
Арет, който в тази битка се увенча с вечна слава, се приближава до мене. Хълбоците на коня му са покрити със спечена варовикова прах, лицето му, включително зъбите, е черно от кръв и мръсотия.
— Остави Дарий на мира, Александре. С него е свършено. Никога повече няма да събере армия.
Не ща и да чуя за прекратяване на преследването. Изкачваме се в предпланините. Пред нас бягат десетки хиляди, виждаме заблудени групи, навлезли в задънени долини, понеже пътуват без водач, също като нас. Един от капитаните на Арет забелязва мулегар, който се движи отделно от другите. Залавяме го. Ще го направя богаташ, обещавам му аз, ако ни преведе през тази планина, или ще му прережа гърлото, ако ни измами.