Глава 2
Светът на Александър
Александър се родил в царски палат на 20 юли 356 г. пр.Хр. Само три години по-рано баща му Филип се възкачил на трона на македонското царство, макар че — формално погледнато — той трябвало да властва само като регент на сина на по-големия си брат, т.е. до навършването на пълнолетие на племенника си. Светът, в който Александър се родил и израснал, се отличавал с три основни политически и културни измерения. Първо, съществувало самото македонско царство, състоящо се от истинската Македония, чиято територия Филип значително разширил и над която господствал по времето на своето бляскаво двадесет и три годишно царуване (359–336 г.). Второ, на юг и изток от Македония съществувал гръцкият свят, обхващащ както континентална (европейска) Гърция, така и егейските острови и елинистичните поселища (градове и колонии) по източното крайбрежие на Средиземно море. И трето — Персийската империя, чиито най-важни административни центрове се намирали в земите на днешен Иран, но се простирала до Хиндукуш на изток и до Егейско море на запад, като периодически окупирала или заплашвала да окупира земите на гърците, които живеели в най-западните части на Азия.
Никой не успял по-ясно от самия Александър да обобщи наследството, което той, Александър III Македонски, получил от баща си Филип. Това станало в една великолепна реч, която според Ариан той произнесъл в Опи през 324 г., когато за втори път трябвало да се справя с броженията и недоволството на неговите македонски войници. Ето как започнал своето гневно обръщение Александър:
Филип ви получи като част от наследството си, когато всички вие бяхте бедняци и негодници. Повечето от вас се обличаха само в кожи и пасяха малобройните си стада по планините, докато се съпротивляваха колебливо и отчаяно се бореха за оцеляването си срещу нашествията на илирите, трибалите и траките, застрашаващи вашите граници. Вместо кожи той ви даде мантии. Той ви смъкна от планините долу, в равнините. Той ви превърна във воини, способни да се сражават успешно срещу съседите ви варвари, така че повече да не разчитате единствено на планините като убежища, а по-скоро на вашите собствени способности. Той ви превърна в граждани. Той ви цивилизова чрез въвеждането на справедливи закони и съдебен ред.
Този откъс от майсторски построената реч описва нагледно приноса на Филип за икономическия, военния, политическия и културния напредък на Македония и македонците. Обрисуваната от Александър картина на македонското стопанство като изцяло пасторално по времето, когато Филип получил престола, е донякъде преувеличено, въпреки че в нея има доста истини. По всяка вероятност в онази епоха стопанството на Македония било пасторално в преобладаващата си част, т.е. изостанало в сравнение с по-развития и по-урбанизиран гръцки свят, простиращ се на юг от Македония. Това се дължало отчасти на географските особености на Македония, но не по-малко на разпокъсаността на страната, на която именно Филип успял да сложи край. Да се говори обобщено за Македония (като географски регион) или за македонците (като политическо-държавна общност) в онези времена означавало да се прикрива фундаменталната двойственост на тази страна, приблизително поравно поделена между планините и равнините. Казано с други думи, винаги е съществувало ясно разграничение между Горна Македония (разположена на запад) и Долна или Източна Македония.
Основното политическо и военно постижение на Филип се свеждало до обединението на тези две зони както чрез политически, така и чрез дипломатически средства, с което той целял да се сдобие с неорганичен достъп до целия спектър от щедрите природни ресурси на Македония. Сред най-важните източници на благосъстояние се причислявали добиваните от горите дървен материал и смола, както и дивечът от планинските райони (и до днес една пета от Македония е покрита с гори), овците и козите от тучните пасища в планините и предпланините, както и плодородните равнини и речни долини. Особено ценна за земеделието била Ематийската низина, където се намирал град Пела — столица на Македония още от края на V век пр.Хр. Благодарение на значителните си завоевания по северното крайбрежие на Егейско море (чиято кулминация била разрушаването през 348 г. на крепостните стени около гръцкия град Олинт — столица на федералната държава Халкидики) македонското царство при Филип се сдобило с много нови земи, повечето от които той обявил за своя лична собственост. По-късно значителен дял от тези земи той раздал на македонски велможи, както и на някои от по-изтъкнатите гърци, като в замяна изисквал от тях пълна лоялност (особено при набирането на войската). Но част от земите той разпределил на по-малки парцели за хората от простолюдието, чиито претенции били значително по-скромни — така започнала да се създава по-широка прослойка от средни по богатство земеделци. Поне в икономическо отношение те вече не се различавали много от съседите си, гръцките градове-държави, в които от средите на свободни граждани се набирали попълнения за тежко въоръжените военни отреди. Именно до това се свеждал този процес на създаване на дребно дворянство от заможни земевладелци, на който — според Ариан — Александър се позовавал, когато заявил, че Филип бил този, който „смъкнал македонците от планините долу в равнините“.
Обаче в знаменитата си реч Александър пропуснал да спомене, че Филип, в процеса на ускореното разрастване на македонското царство, успял да сложи ръка върху значителните минерални ресурси в региона, сред които особено ценни се оказали златните и сребърните рудници в планината Пангея в Халкидийска Тракия. Според някои източници там се добивали годишно толкова, колкото приходите на всемогъщата Атина по време на нейния разцвет през V век пр.Хр. или на спартанското царство, което достигнало кулминацията на своето могъщество в началото на IV век пр.Хр.
Александър бил напълно прав, като наблегнал в речта си на връзката между приноса на Филип за икономическия напредък на страната и усъвършенстването на македонската войска, макар по-късно да се опитал да омаловажи колко много дължал на Филип и създадената от него непобедима армия за своите бляскави победи по бойните полета. Гръцкият историк Теопомпус от остров Хиос, съвременник на Александър, бил първият, който се опитал да състави история на Гърция въз основа на подвизите и постиженията само на една личност (Филип, затова съчинението на Теопомпус се нарича „Филипика“). В него гръцкият историк подчертавал, че Европа дотогава не познавала толкова могъщ владетел като Филип II Македонски. Естествено, новата и напълно преустроена армия на Филип отразявала социалната структура на Македония. В едно общество, често определяно като „омировско“, ядрото на войската се състояло от царя и неговите благородни съветници. За тях в Македония използвали термина „хетайрои“ (приближени или спътници), като това название се употребявало в Македония в по-широк смисъл. На нас са ни известни имената на около 75 македонци, 15 гърци и двама ориенталци, които през различни моменти от царуването на Александър са били удостоени с това почетно звание. А през 324 г. — по време на прочутото масово и доста оспорвано бракосъчетание в Суза — деветдесет от тези висши придворни и пълководци взели за свои жени представителки на местната иранска аристокрация.
Но най-важното около тази елитна върхушка не е нейната малочисленост, а нейният състав. Може да се допусне, че преди Филип приближените на царя са били набирани изключително само от представителите на най-знатните родове в Долна Македония. Но Филип, за да обедини страната по политически признак и същевременно за да отслаби влиянието на древните аристократични кланове, започнал да раздава тази почест и на значителен брой велможи от Горна Македония. Сред тях се числели такива видни личности като неговия пръв по влияние военачалник Парменион, както и членове на фамилии, които се считали за „царствени“, въпреки че царстващата династия на Аргеадите отначало установила своя двор първо в Егея, а по-късно — в новата столица Пела. Освен това Филип въвел друга много полезна за трона институция, наричана „царски пажове“. Към тях се причислявали само непълнолетните синове на най-знатните и най-могъщите благородници от провинциите. Тези младежи били натоварени официално с функциите по церемониалните дворцови ритуали и донякъде — без толкова показност — със задачите на царски телохранители. Но пажовете били изключително полезни на царя и с още нещо: преди да заслужат (след продължителен дворцов „стаж“) да бъдат признати за царски приближени, те се явявали своеобразни заложници в двора, гаранти за послушанието на техните бащи, повечето от които притежавали значителни богатства, власт и влияние в своите провинциални владения.