За повечето гърци персите били най-очебийното, най-недвусмисленото олицетворение на понятието „варвари“. Още повече че в епохите преди Александър Персия неведнъж се е намесвала критично в делата на гърците. Обаче археологическите свидетелства за първата персийска империя — тази на Ахеменидите — са твърде оскъдни. Не са открити дворцови хроники (ако въобще са съществували) в някоя от трите имперски столици — нито в Пасаргада (издигната от основателя на империята Кир II Велики), нито в Суза или Персеполис (последните две били изградени от Дарий I, съоснователя на империята), нито в летния дворец в Ектабана в Мидия (съвременния ирански град Хамадан). Днес ние разполагаме единствено с откъслечни официални текстове като надписа на Кир II върху една тухла от древния град Ур във Вавилония (изложена сега в Британския музей):
Аз, Кир, цар на света, цар на Аншан, син на Камбиз, цар на Аншан. Великите богове ми връчиха в ръцете всичките тези земи и аз направих тази земя да живее в мир.
Но най-забележителен от всички паметници, запазени от тази древна епоха до наши дни, си остава прочутият Бехистунски (или Биситунски) надпис, изсечен високо в отвесните скали край Ектабана. Там Дарий I заповядал да изпишат на три езика (древноперсийски, еламски и вавилонски) своята официална версия за възшествието си на персийския трон през 522 г. и за възстановяването на реда в империята. Този текст послужил като основа за усилията на френския лингвист Жан-Франсоа Шамполион през XIX век да дешифрира древноперсийския език. 9Но подобни текстове не предоставят материал за историците, тъй като по същество представляват официалната версия за историческите събития според разбиранията на владетелите на Персийската империя.
Съвсем наскоро обаче бе постигнат забележителен напредък в нашите познания и разбирания, когато се откриха възможности за публикуване на официалните текстове от Персеполис, написани на местния еламски език. Те ни показват, че империята при Ахеменидската династия вероятно е представлявала бюрократична монархия, изцяло структурирана според древните традиции, спазвани в Близкия изток. Но все пак тези документи са по-скоро изолирани свидетелства, ограничени хронологично само до половин столетие (приблизително от 525 до 475 г. пр.Хр.). Формалните и неформалните надписи (т.е. изписаните по заповед на двореца и придружаващите ги текстове, съставени по усмотрението на древните писари) демонстрират многонационалния произход на материалите и занаятчиите, впрегнати да градят величествения палат на Ахеменидите, в изцяло хибриден архитектурен стил. Сред тези майстори е имало и гърци (които древните перси, както и древните евреи, наричали „йонийци“). Ето един красноречив образец от Хартата на Дарий I за основаването на империята под формата на официален отчет за изграждането на огромния дворцов комплекс в Суза:
Аз, Дарий, великият цар, цар на царете, цар на всички земи, цар на цялата тази земя, син на Хистасп, Ахеменид…
Този палат, който съградих в Суза: тези материали бяха донесени от далеч…
Гредите от кедрово дърво бяха донесени от планината, наричана Ливан. Асирийските хора ги довлякоха във Вавилон. А от Вавилон карийците и йонийците ги пренесоха в Суза. Гредите от сисово дърво бяха донесени от Гандара и от Кармания. Златото, което беше обработено тук, бе донесено от Сарди и от Бактрия. Скъпоценните камъни от лапис лазули и червен халцедон, които бяха обработени тук, бяха донесени от Согдиана. Скъпоценният камък тюркоаз, който беше обработен тук, беше донесен от Хорезм. Среброто и ебонитът бяха донесени от Египет. Орнаментите, с които бяха украсени стените, бяха донесени от Йония. Слоновата кост, която бе обработена тук, беше донесена от Етиопия, от Индия и от Аракозия. Камъкът за колоните, който бе обработен тук, беше донесен от селото, наричано Абираду, в Елам. Каменоделците, които обработваха този камък, бяха йонийци и сардианци. Златарите, които обработваха златото, бяха мидийци и египтяни. Мъжете, които работеха по изпичането на тухлите, бяха вавилонци. Мъжете, които направиха украсата на стените, бяха мидийци и египтяни…
И тук само по себе си това историческо свидетелство не обяснява как е действала системата за управление на монархията, нито разкрива подробности по нейното функциониране. Но много повече светлина върху икономическите и военните аспекти в организацията на имперските структури хвърлят записите от архивите на двете финансови къщи във Вавилон и от официалната кореспонденция, написана на арамейски (официалния език на персийската империя), открити върху един египетски папирус. Обаче тук става дума само за две от провинциите в Персийската империя (чийто общ брой надхвърлял двадесет) и макар че са изключително важни за археолозите, тези документи се различават значително един от друг и не могат да бъдат използвани за обобщаващи изводи относно Персийската империя като цяло. Преди всичко трябва да се припомни, че всъщност цялата тази документация се отнася само до края на VI век и началото на V век пр.Хр., а не за периода на относителния упадък от IV век пр.Хр., т.е. по времето на Филип и Александър.
Заради това сме принудени да разчитаме предимно на историческите свидетелства от гръцки произход. С други думи: на документите, завещани на поколенията от победителите в продължилата повече от две столетия борба между Елада и Персия. За тях персите били само „варвари“, а населението на империята „роби“ (с изключение на великия цар и неговото обкръжение). Елинската гледна точка може да се илюстрира превъзходно чрез един цитат от Страбон (гръцки географ, от Мала Азия, живял няколко века след Александър): „От всички варвари на земята гърците знаят най-много за персите, защото нито един от тези варвари, които владееха Азия, не е властвал над гърците“!
Персийската империя била основана в средата на VI век пр.Хр. от Кир II Велики, син на баща персиец и майка мидийка, който водел произхода си от един от Ахемените (така гърците произнасяли името „Ахемениди“). На практика Кир успял да промени кардинално политически отношения между персите от южен Иран и техните далечни родственици — мидийците от северен Иран. В края на VII век пр.Хр. мидийците победили асирийците — единствената дотогава велика сила в региона, поделен днес от Иран и Ирак. Сред техните васали се оказали и персите („парса“ на техния език). Кир се наложил на мидийците, но не посегнал на институциите, занимаващи се с тяхното вътрешно управление. Освен това той бил отговорен за прекратяването на вавилонския плен на евреите, но неговите наследници претендирали за правото да оставят евреите под контрола на империята. Например Дарий I насилствено прехвърлял гърци от Милет и Еретрия към вътрешните провинции на Иран и към бреговете на Персийския залив.
Началото на управлението на Персийската империя от Ахеменидската династия било поставено от Кир (вж. Таблицата на владетелите от Ахеменидската династия, дадена след Приложението). През този период империята се проявила като достоен наследник на бюрократичните и монархическите традиции на Близкия изток. Но Кир и неговите преки наследници напредвали по-бързо и по-устремено от асирийците или мидийците по пътя на утвърждаването на империята. По времето, когато синът на Дарий I — Ксеркс — се опитвал да погълне древна Гърция (480 г.) Ахеменидската империя се простирала от р. Инд на изток до Егейско море на запад, от р. Джаксарта (Сърдаря) на североизток (течаща през териториите на днешните Узбекистан и Казахстан) до първите прагове на Нил на юг. Най-значителната фигура от тази епоха бил Дарий I (авторът на цитираните по-горе Бехистунски надпис и надписите от Суза), защото именно той въвел забележителна и много добре работеща имперска администрация. Все пак сме длъжни да отбележим, че единственото оцеляло до наши дни историческо свидетелство за този период, съдържащо обяснения за административните промени под скиптъра на Дарий I, е историята на гърка Херодот. Самият той се родил на територията на Персийската империя (в Халикарнас или съвременния град Бодрум на брега на Егейско море в днешна Турция) малко преди нашествието на гърците, за което разказва в томовете си, като едновременно с това възхвалява „великите и удивителните дела както на гърците, така и на не-гърците“.
9
Бехистунският надпис, известен още като Багистански, бил разгадан от английския майор Хенри Ролинстън през 1846–57 г., заедно с Талбът, д-р Хинкс и Оперт. Гениалният Шамполион разчита египетските йероглифи. — Б.пр.