C Kardakes (light Persian infantry) = кардаки (леко въоръжена персийска пехота)
D Other Asian light troops = други азиатски войски с леко въоръжение
Macedonian army = Македонските войски
1 Phalanx = фаланги
2 Hypaspists = хипаспи
3 Greek hoplites = гръцки хоплити
4 Greek cavalry = гръцка кавалерия
5 Macedonian cavalry = македонската кавалерия
6 Light troops = леко въоръжена пехота
River Pinarus = река Пинар
Mediterranean Sea = Средиземно море
Amanus Mountains = планина Аманус
Cavalry = кавалерия
Infantry = пехота
Както и при битката край река Граник противниците тук също били разделени от река, но този път персите (за пръв път водени лично от Дарий III) пресекли реката преди войските на Александър.
Agenorium = Агенориум
Sidonian Harbour = пристанище на Сидон
Wall = крепостна стена
NEW TYRE = Новата крепост на Тир
OLD TYRE = Старата крепост на Тир
Island of Melkart/Heracles = острова на Мелкарт/Херкулес
Causeway of Alexander = насип, издигнат от войските на Александър
Egyptian Harbour = египетско пристанище
Alexander’s tent (HQ) = палатката на Александър (главна квартира)
1 Cyprian ships = кипърски кораби
2 Other Phoenician and other ships = финикийски и други кораби
3 Tyrian ships = кораби на Тир
Стените на новата крепост на Тир били много масивни, добре укрепени на сушата и проникването на завоевателите било извънредно трудно. Александър, който не разполагал с флот, изградил два земни насипа (първият бил разрушен от защитниците на Тир), за да атакува крепостните стени откъм сушата. При поддръжката на финикийските отстъпници, Александър най-после успял да атакува по-слабо укрепените откъм морето крепостни стени и да покори Тир след седеммесечна обсада.
ALEXANDER = Станът на Александър
Aretas = арети
Bessus = беси
DARIUS = Станът на Дарий
Elephants = слонове
Grooms = гвардейска кавалерия
Massed Infantry = основната пехота
Mazaeus = Мазей
Menidas = мениди
Parmenion = Парменион
Parthians = парти
Persians and Indians = перси и индийци
Rear Phalanx = задни фаланги
1 Началната атака на Александър, скосена спрямо фронтовата линия
2 Персийските войски от Бактрия и Скития парират удара
3 Александър заповядва на наемниците да пробият левия фланг на персите
4 Атака на бактрите и скитите
5 Пробив в бойния строй на войските на Дарий
6 Атака на персийските колесници
7 Стрелците с лъковете и леката пехота оказват съпротива на атаката с колесниците
8 Дарий побягва
9 Парменион се съпротивлява срещу натиска на кавалерията на Мазей
10 Пехотата на Александър настъпва
11 Пробив между кавалерията на Парменион и пехотата
12 Пробив на персийската и индийската кавалерия
13 Македонската пехота ликвидира пробива на персите
Alexander’s position after crossing the river = позиция на Александър след прекосяването на реката
Indian chariot engagement = индийски колесници
Main battle = основно бойно поле
Swamp land = мочурища
Meleager’s position = позиция на Мелеагър
River Hydaspes = река Хидасп
Craterus’s position at base camp = позиция на Кратер в базовия лагер
Porus’s camp = лагерът на Пор
PORUS = Станът на Пор
Infantry = пехота
Cavalry = кавалерия
1 Александър разделя силите си на две, като лично повежда едната половина, а другата поверява на Кратер. Под водачеството на Александър 5000 конника и 6000 пехотинци пресичат реката, за да атакуват Пор изненадващо.
2 Основните сили под командването на Кратер остават на десния бряг на реката. Мелеагър, командващ резервите, ги повежда покрай брега след Александър, който прекосява реката в горното течение и веднага атакува.
Глава 1
Славата на Александър
Наследил на двадесетгодишна възраст властта на баща си Филип като господар на света на изток от Адриатика, Александър едва на двадесет и шест години станал господар на могъщата някога Персийска империя. А когато навършил тридесет години, неговите победоносни войски вече били достигнали пределите на ойкумене (населявания свят). Ала не доживял тридесет и третия си рожден ден. Не е изненадващо, че още приживе той се превърнал в легенда. След смъртта му през 323 пр.Хр. 2тази легенда се разнесла надлъж и нашир — от Исландия до Китай — главно поради романтичния ореол на Александър. Подобни предания били разпространени най-вече в Египет, особено когато изминали пет и повече столетия след смъртта на Александър.
Благодарение на този легендарен ореол, както и поради ред други причини, в отделните страни и в различните епохи Александър бил възприеман като герой, полубог-получовек, християнски светец, нов Ахил, философ, учен, мъдрец, пророк или месия.
Но в античността бил известен предимно като завоевател. Ето например Ариан 3, който е писал своите съчинения в началото на второто столетие след Хр., повлиян от наскоро приключилите победоносни походи на римския император Траян в Партия (днешен Иран) в творбата си „Анабазис“ („Завоюваната страна“) ни е завещал най-доброто описание на Александър от всички исторически съчинения в античността:
От моя страна аз, разбира се, не мога да определя със сигурност какви планове е кроял Александър, но нищо в тях не е било малко или дребнаво. Той не би прекратил завоеванията си дори ако след Азия бе погълнал цяла Европа и Британските острови…
Ариан съвсем предпазливо коментира славата на Александър. Но коментарът към последните планове на Александър (вж. Глава 10) е само част на онези премерени и точни забележки, които отреждат на Ариан достойно внимание от страна на съвременните критично настроени историци и биографи на завоевателя на света. Съвсем друга тема е неговата небрежна забележка относно Британските острови, като че ли за него те не са част от Европа…
Хилядолетие и половина по-късно Хамлет, в сцената на гробището, коментира евентуалната земна съдба на праха на Александър:
Това е шовинистична английска илюстрация на факта, че Александър е описван в националните литератури на около осемдесет страни, като се започне от Британските острови, премине се през Казахстан (откъдето е Абай, признат за национален поет) и се стигне до Малайския полуостров. Това, на свой ред, е друг начин да се подчертае, че Александър вероятно е най-прочутият сред личностите в човешката история, които са греели като звезди в продължение на две ери. Или както много добре го е казала писателката Мери Бътс (в бележките към публикувания през 1931 г. свой роман „Македонецът“): „Има хора, които приключват една стара епоха. Има хора, които започват една нова епоха. Александър е сторил и двете.“ Тя цитира уместно още един откъс от съчиненията на Ариан:
Не съм убеден, че съществува някъде нация, град или просто множество от хора, до които да не е достигнало неговото име; каквито и причини да е посочвал за деянията си, каквито и хвалби да е изричал или каквито и да е претенции да е изявявал, на мен ми се струва, че още от рождението му над главата му е била простряна божията десница и е насочвала неговите действия, които нито един смъртен на земята не е могъл не само да надмине, но дори и да се изравни с тях.
Друго свидетелство — и признание — за славата на Александър е начинът, по който той бе отбелязан във Великобритания. За отпразнуването на 250 години от създаването на Британския музей през 1753 г., Кралската пощенска служба издаде колекция от пощенски марки, илюстриращи шест подбрани обекта от изключително богатата съкровищница на музея (за сведение, съхраняваните в него артефакти надвишават седем милиона и обхващат около два милиона години от историята на човечеството). Един от тези шест обекта е каменен бюст на Александър от епохата на елинизма (около 200 г.). Александър, който — според придружаващата брошура — след смъртта си бил почитан като бог.
2
По-долу в тази глава, както и в останалите глави, не се посочва, че датите се отнасят до епохата преди Рождество Христово, с оглед на лаконизма, стила на автора (вж. Увода) и тъй като това се подразбира. Само след столетията (с римски цифри) се изписва „пр.Хр.“, както и при първата дата в години в началото на всяка глава — само за ориентация. Докато датите след Рождество Христово, посочени в години (т.е. не в столетия), както и тези в столетия, изрично се отбелязват: „след Хр.“ — Б.пр.
3
Флавий Ариан (95 г. — около 180 г. след Хр.) — грък от Никомедия в Мала Азия, на служба при римляните като държавник и висш военен, но по-известен като римски писател, автор на седемтомния исторически труд „Анабазис на Александър Велики“, признат за най-достоверната биография на Александър Македонски. — Б.пр.
4
Шекспир, „Хамлет“, действие V, сцена I. Откъс от диалога на Хамлет с Хорацио сред гробовете в черковния двор, пред черепа на шута Йорик. — Б.пр.