81
Вашингтон
Стефани паркира на известно разстояние от къщата на Лари Дейли и двете с Касиопея го изминаха пеша. Не се виждаше и следа от Брент Грийн или някой друг. Приближиха входната врата и Касиопея отново отключи, а Стефани обезвреди алармата. Забеляза, че кодът не беше променен. Дейли го беше оставил същият дори след като бяха успели да влязат. Явен признак на глупост или поредното доказателство, че го е подценявала.
Къщата беше притихнала. Касиопея огледа всички стаи, за да се увери, че са сами. Стефани отиде в кабинета, където бяха намерили флашпаметите. После и двете зачакаха край входната врата.
Десетина минути по-късно отпред спря кола. Стефани надникна зад пердето и видя Грийн да слиза от шофьорското място и да се отправя към вратата.
Беше сам.
Тя кимна на Касиопея и отвори вратата. Грийн беше облечен в обичайния си тъмен костюм и вратовръзка. Щом министърът на правосъдието влезе, тя затвори вратата и я заключи. Касиопея застана до един от прозорците.
— Добре, Стефани. Ще ми кажеш ли какво става?
— Донесе ли флашпаметите?
Той бръкна в джоба на сакото си и ги извади.
— Прослуша ли записите?
Той кимна.
— Разбира се. Разговорите са интересни, но по никакъв начин не са уличаващи. Споменава се Двайсет и петата поправка, но това е всичко. Просто разговори. Определено не се обсъжда, нито се загатва за някаква конспирация.
— Точно затова Дейли е събрал още информация — каза тя. — Спомена, че отдавна следи развитието му.
— Чие развитие?
Тя забеляза искрица раздразнение в очите му.
— На заговора, Брент. Вицепрезидентът планира да убие Даниълс. Организирал е убийството по време на необявена визита на Даниълс до Афганистан следващата седмица. — Тя изчака думите, които потвърждаваха, че знае за какво говори, да стигнат до съзнанието му.
Грийн прие информацията стоически.
— Какви доказателства е открил Дейли?
— Още разговори. Всъщност е подслушвал личния кабинет на вицепрезидента. Не му е било толкова трудно, тъй като точно той е трябвало да следи дали някой не го подслушва. Изглежда, вицепрезидентът е свързан с Ордена на Златното руно. Неговият водач Алфред Херман е организирал самолета на президента да бъде свален с ракета. Сам е уредил сделката с хора на Бин Ладен.
— Стефани, надявам се Дейли да е събрал достатъчно доказателства. Това са невероятни обвинения.
— Ти каза, че цялата администрация е помийна яма. Каза, че искаш да ги заловиш. Ето ти шанс.
— Но как можем да го докажем?
— Записите са тук. Дейли ми разказа за тях. Твърдеше, че ясно доказват всички замесени. Тъкмо бяхме тръгнали насам, когато колата му бе взривена.
Грийн стоеше в преддверието до стълбището, където предишния ден бяха стояли Дейли и Хедър Диксън. Изглеждаше умислен. Любимото му изражение. Разбира се, макар да я бе излъгал за Торвалдсен и да не бе предал на президента нищо от разкритията на Хенрик, те имаха нужда от неоспорими доказателства за предателството му.
— Знам къде е скрил записите — заяви тя.
Най-накрая в очите на Грийн проблесна интерес. Касиопея стоеше до прозореца, без да се намесва.
Стефани заведе Грийн в кабинета на Дейли. На един от рафтовете бяха подредени компактдискове в пластмасови кутийки.
Музиката бе инструментална и от различни страни, дори съдържаше няколко църковни песни, които й се сториха любопитни. Тя взе една от кутийките — „Тибетски чудеса“ — и я отвори. Вместо музикалния диск вътре имаше друг диск, който тя извади.
— Дейли обичаше да крие нещата близо едно до друго.
— Какво точно има тук?
— Твърдеше, че това са доказателствата за хората, участващи в заговора. Както и че нещата са стигнали до неподозирано ниво. — Вените й пулсираха от възбуда. — Искаш ли да ги чуем?
Грийн не отговори.
— Защо разсекрети файла с Александрийската връзка? — попита тя.
— Нали ти казах, за да открия предателя. Така открихме, че израелците следят Пам Малоун. Разсекретяването на този файл задейства цялата операция.