Малоун се здрависа с Дюрант и представи Пам.
— Кажи ми какво става.
— Стефани каза да информирам само теб.
— Колкото и да ми се ще да я няма тук, това е положението, така че не се мръщи толкова.
Дюрант очевидно премисли ситуацията и сви рамене.
— И ми наредиха да правя каквото ми кажеш.
— Радвам се да чуя, че Стефани е толкова услужлива.
— Давайте по същество — намеси се Пам. — Имаме срок.
Малоун поклати глава.
— Не й обръщай внимание. Кажи ми какво точно става.
— Осъществен е пробив до секретните ни данни. Няма следи от хакери или насилствено преминаване през защитната програма, така че явно е станало с парола. Тя се сменя на равни интервали, но се знае от неколкостотин души.
— Няма ли следи от конкретен компютър?
— Никакви. И в самите файлове няма. Което сочи, че който го е направил, определено е знаел какво върши.
— Предполагам, все някой разследва случая.
Дюрант кимна.
— ФБР, но до този момент няма резултат. Влизано е в десетина файла, един от които засяга Александрийската връзка.
Ето защо Стефани не го бе предупредила незабавно, помисли си Малоун. Имало е и други варианти.
— А сега идва интересната част. В момента израелците са превъзбудени, особено през последните двайсет и четири часа. Източниците ни споменават за информация, получена вчера от Западния бряг от един от палестинските им агенти.
— Какво общо има това с нас?
— Споменати били думите „Александрийската връзка“.
— Какво точно знаеш?
— Бях информиран едва преди час от един от контактите ми. Дори не съм докладвал подробно на Стефани.
— Какво общо има с нас? — попита Пам.
Малоун се обърна отново към Дюрант.
— Трябва ми още информация.
— Попитах те нещо — настоя Пам, а гласът й се извиси.
Любезността му се изчерпи.
— Казах ти да ме оставиш аз да се справя с проблема.
— Нямаш никакво намерение да им дадеш каквото и да било, нали? — Очите й горяха, тя бе готова да се хвърли върху него.
— Намерението ми е да върна Гари.
— Нима си готов да рискуваш живота му? Само и само да опазиш някакъв проклет файл?
От другия край на залата приближиха група екипирани с фотоапарати туристи. Пам прояви благоразумие и млъкна и той бе благодарен за тази пауза. Определено бе грешка да я взема със себе си след напускането на Кронборг. Щеше да я държи на разстояние, дори да се наложеше да я заключи в имението на Торвалдсен.
Туристите се отдалечиха. Малоун се обърна отново към Дюрант.
— Разкажи ми малко повече за…
Стресна го пукот, а окачената в ъгъла на тавана камера избухна в дъжд от искри. Последваха още два пукота. Дюрант залитна назад, а от дупките в маслиненозелената му риза шурна кръв. Трети изстрел, и Дюрант рухна на пода.
Малоун рязко се извъртя. Мъжът стоеше на шест метра от него и държеше автоматичен глок. Малоун пъхна дясната си ръка под якето.
— Няма нужда — спокойно заяви мъжът и му хвърли пистолета си.
Малоун го улови. Хвана дръжката, сложи пръст на спусъка, прицели се и стреля.
В отговор се чу само сухо изщракване. Пръстът му отново натисна спусъка. Ново изщракване.
Мъжът се усмихна.
— Нима си помисли, че ще ти го дам зареден?
След това побягна от залата.
10
Вашингтон, окръг Колумбия, 4:40 ч.
Стефани се замисли над въпроса на Брент Грийн — Защо не ми вярваш? — и реши да бъде искрена с началника си.
— Всички в правителството искат да се махна. Защо все още съм тук и аз не знам. Така че в момента нямам доверие на никого.
Грийн поклати глава.
— Във файловете е проникнал човек, който знае паролата — добави тя. — Вярно, прегледали са още десетина файла, но и двамата знаем кого точно са търсели. Малко сме тези, които сме запознати с Александрийската връзка. Дори аз не знам подробности — само че сме си създали доста проблеми за нещо, което май е безсмислено. Много въпроси. И никакви отговори. Хайде, Брент. Двамата с теб никога не сме били близки, така че защо да ти се доверявам сега?
— Нека да изясним едно — каза Грийн. — Не съм ти враг. Ако бях, изобщо нямаше да водим този разговор.