— А ти имаше ли достъп?
— Защо ми задаваш тези въпроси, Стефани?
— Защото нямах представа, че изобщо знаеш за Александрийската връзка. Да не говорим за подробностите около нея, така че да решиш, че тя може да послужи като примамка за Израел.
Грийн наклони глава недоумяващо.
— Не очаквах кръстосан разпит.
Нямаше намерение да му позволи да се отпусне. Не и сега.
— Когато преди време говорихме, ми каза, че отваряш файла съзнателно, че той съдържа много малко информация освен забележката, че Малоун знае местожителството на Джордж Хаддад. Въпреки това специално спомена завета към Авраам. Откъде знаеше за него?
— Файлът не беше толкова секретен.
— Така ли? Дейли твърдеше обратното. Настояваше, че информацията в него е изключително ценна и относително неизвестна, освен за шепа хора по върховете. — Тя се постара да прозвучи максимално дръзко. — Ти не беше в списъка. Но все пак знаеше изключително много подробности.
Грийн излезе от кабинета.
Тя го последва. Касиопея беше изчезнала. Стефани се огледа загрижено.
— Сътрудниците ми са се погрижили за нея — обясни Грийн.
Това не й хареса.
— А кой ще се погрижи за мен?
Грийн бръкна в сакото си и извади пистолет.
— Задължението се пада на мен. Но първо трябва да говоря с теб насаме.
— За да разбереш какво знам. И какво знае Касиопея. И кой друг знае нещо.
— Съмнявам се да имаш някаква подкрепа. В крайна сметка, Стефани, не си от най-обичаните хора в правителството. Дейли се опита да ти се лепне, но не стана.
— Твое дело ли беше?
Грийн кимна.
— Закачихме експлозивите за колата и просто изчакахме подходящия момент. Всичко е част от терористичната атака срещу тази страна, която ще започне с Дейли и ще свърши с Даниълс. Тук ще настъпи истински хаос.
— От който ще се възползва вицепремиерът, щом положи клетвата. А като президент от своя страна ще има нужда от вицепрезидент и тогава се появяваш ти.
— На моя пост няма особено много възможности за развитие, Стефани. Човек трябва да се възползва от шансовете, които среща. Аз ще бъда най-добрият избор за кризата. Ще ме изберат единодушно.
— Направо си трогателен.
Той я погледна презрително.
— Ще приема тази обида. В крайна сметка остават ти само няколко минути живот. Между другото, ти също трябваше да станеш жертва на нападението. Когато се появи в ресторанта, реших да поставя още една клопка, но по някакъв начин ти успя да избегнеш хората, които изпратих. Още не съм разбрал как го постигна.
— Добре съм обучена. Там е разликата.
Той й хвърли студена усмивка.
— Ще пропусна иронията ти.
— Съзнаваш ли какво правиш? Насилствено сваляне на законно избран президент?
— Мисля, че се нарича държавна измяна. Но Дани Даниълс е слаб и неспособен човек, който не знае кое е най-доброто за тази страна. Той е приятел на Израел и поради този факт ние сме безсилни в Близкия изток. Време е фаворитите на Америка да се променят. Арабите могат да ни предложат толкова много.
— И Александрийската връзка ще помогне?
Той сви рамене.
— Нямам представа. Това е проблем на новия президент, а той твърди, че нещата са под контрол.
— Толкова ли държиш да продължиш да тичаш по коридорите на властта?
— Не бих казал, че постът вицепрезидент на Съединените щати означава да тичаш по коридорите. След като помогна за прехвърлянето на властта по този съдбовен начин, ще мога да се радвам на уникални взаимоотношения. Множество отговорности и малко известност.
Тя посочи пистолета.
— И сега ще ме убиеш ли?
— Нямам избор. Компактдискът със сигурност ме уличава. Не мога да допусна нито той да бъде огласен, нито ти да излезеш оттук.
Тя се зачуди къде са отвели Касиопея. Нещата не се развиваха според плана. Освен това съвсем не беше очаквала самият Грийн да размаха пистолет. Изведнъж някаква мисъл проблесна в съзнанието й.
Печелѝ време.
— Министърът на правосъдието на Съединените щати ще ме застреля, така ли?
— Обмислям този въпрос цял ден, но за съжаление нямам друг избор.
— А къде останаха всички християнски ценности, за които говореше?