Стигна до входа на третата зала.
Читалнята.
Сред рафтовете в стаята имаше около двайсетина маси от дебели, грубо издялани дъски, потъмнели и излъскани от употреба.
Забеляза изхода в отсрещната стена.
Залата беше по-голяма от останалите две, правоъгълна, с дължина около двайсетина метра. По стените имаше византийски плочи, както и мозайки, изобразяващи сцени с жени, които тъчаха и предяха или се занимаваха със спорт. Откъсна поглед от изображенията и се опита да се съсредоточи върху проблема.
Очакваше Макколъм да изскочи всеки момент измежду масите. Беше готов. Но нямаше никой. Той спря. Нещо не беше както трябва.
В другия край на залата, в основата на стената, забеляза някакво тъмно отражение в лъскавия червен гранит. Сянка, сякаш гледана през бутилка. Идваше от пода. Изпод масите.
И тогава Малоун разбра.
84
Вашингтон
Стефани чу изстрела, но куршумът не я улучи. Тогава видя дупката в главата на Брент Грийн и осъзна какво се беше случило.
Обърна се.
Срещу нея стоеше Хедър Диксън с пистолет в ръка.
Тялото на Грийн се сгромоляса върху дървения под. Стефани продължаваше да се взира в Диксън, която свали пистолета си. Касиопея се показа зад израелката.
— Това беше краят — каза Диксън.
Стефани се обърна към Касиопея.
— Какво стана?
— Тя се появи, когато двамата с Грийн отидохте в кабинета. Прави бяхме. Грийн бе довел няколко приятелчета, които чакаха отзад. Тайните служби ги хванаха и тогава — Касиопея посочи Диксън — се появи тя.
Стефани започна да схваща.
— За президента ли работиш?
— Трябваше да го направя. Този негодник щеше да ни предаде всички. Двамата с вицепрезидента като нищо можеха да предизвикат световна война с техните планове.
Тя усети нещо в тона й и попита:
— Ами вие с Дейли?
— Харесвах Лари. Обърна се към нас за помощ, разказа ни какво се случва и двамата се сближихме. Вярвате или не, но той се опитваше да го предотврати. Трябва да му повярвате.
— Щеше да е много по-лесно, ако и двамата бяхте дошли при мен с информацията.
Диксън поклати глава.
— Твоят проблем, Стефани, е, че живееш в идеалистичен свят. Ти мразеше Лари. Не харесваше Грийн и смяташе, че от Белия дом не те харесват. Как би могла да направиш нещо?
— Но пък беше идеална примамка — каза Касиопея. — Не мислиш ли?
— Всяка въдица има нужда от стръв и вие двете бяхте точно за тази.
Стефани продължаваше да държи компактдиска, който беше поставила в къщата на Дейли. Беше празен. Просто искаха да предизвикат Грийн да действа.
— Всичко ли са успели да запишат? — Бяха я снабдили с микрофон, преди да тръгнат от Кемп Дейвид.
Касиопея кимна.
— Ами саудитците? — попита тя Диксън. — Когато се срещнахме за пръв път, вие работехте за тях.
— Типични араби. Работят и за двете страни. Първоначално се бяха съюзили с вицепрезидента, като си мислеха, че той ще им помогне да спрат всичко, свързано с Александрийската връзка. Разбраха, че това няма да стане. Свързаха се отново с нас и сключихме сделка. Онзи ден в парка искаха единствено да те предизвикат, нищо повече. Разбира се, никой от нас не знаеше, че си се сдобила с партньор. — Диксън посочи Касиопея с пистолета. — Още съм ти длъжница за онази стрела.
— Може някой ден да ти се предостави възможност да ми се отплатиш.
Диксън се усмихна.
— Възможно е.
Стефани погледна тялото на Брент Грийн. Спомни си как беше споменал, че я харесва, и как за момент тази възможност й бе допаднала. Всъщност я беше защитил и дори бе готов да си подаде оставката, уж за да застане зад гърба й, и тя се беше запитала дали не заслужава да му има повече доверие.
Всичко се беше оказало лъжа.
— Президентът ме изпрати да сложа край — заяви Диксън, прекъсвайки мислите й. — Никакви съдебни процеси. Никаква преса. Министърът на правосъдието е бил разстроен и сам е отнел живота си. Тялото му ще бъде кремирано до час и смъртният акт ще бъде издаден от военни медици. Самоубийство. Ще получи грандиозно погребение и ще бъде запомнен с добро. Точка.
— Ами Александрийската връзка? — попита тя.
— Джордж Хаддад е изчезнал. Надяваме се Малоун да е с него. Хаддад се е обаждал в Палестина преди месеци и още веднъж преди няколко дни. След първото му обаждане и след като Лари ми разказа някои неща, започнахме да следим Пам Малоун. Мосад планираха да отвлекат Гари Малоун, но вицепрезидентът им попречи. И тогава Орденът ни изпревари. У Пам имаше джипиес устройство, така че просто я следвахме. Но нямахме особен успех. Изведнъж се случи всичко това. Даниълс обаче ни уверява, че няма да има никакви последствия, и моето правителство му вярва.