— Някой чувал ли се е с Котън?
Диксън поклати глава.
— Последното, което знаем, е, че е скочил с парашут някъде в Синай. Но това е без значение. Ако открие нещо, уговорката е, че не знаем нищо.
— А какво ще стане, когато Даниълс вече не е президент? — попита Касиопея.
— Дотогава всичко би трябвало да е забравено. Ако не е, Израел ще направи онова, което прави векове наред. Ще воюва. Досега сме се справяли, ще продължим и занапред.
Стефани беше сигурна в това. Но имаше още нещо.
— А какво ще стане с вицепрезидента?
— По наши данни само Грийн, вицепрезидентът и Алфред Херман са знаели точно какво ще се случи. Когато Грийн чул разговора с началника на кабинета на вицепрезидента, който Лари записал, той се паникьосал и помолил саудитците да изкарат Дейли от играта. Типично в техен стил, те изобщо не споменаха нищо, иначе щяхме да им попречим. Но на арабин не бива да се вярва. — Диксън замълча. — Когато двете се появихте и се срещнахте с Лари, Грийн се уплаши и убеди и саудитците да ви погнат. След като Даниълс предотврати нападението и изби наетите убийци и сега, със смъртта на Грийн, нещата за саудитците са приключили.
Стефани посочи Грийн.
— Ами той?
— Нашите хора ще закарат този боклук в дома му, където тялото му ще бъде открито по-късно днес. Смъртта на Лари няма да бъде приписана на терористично нападение, както Грийн беше планирал.
— Това ще се окаже трудно. Колата наистина бе взривена.
— Просто случаят ще остане неразрешен. Но ще има последствия, които Даниълс ще може да използва, както планираха и тези идиоти. Мисля, че това дори би се харесало на Лари. Все още може да ни помогне, дори от гроба.
— Още не си ни обяснила как ще постигнем всичко, при положение че вицепрезидентът остане на поста си? — попита Касиопея.
Диксън сви рамене.
— Това е проблем на Даниълс. — Израелката извади мобилния си телефон, натисна един бутон и каза: — Господин президент, Грийн е мъртъв както наредихте.
85
Синайски полуостров
Сейбър стреля в краката на Малоун от двайсетина метра разстояние. Край масите нямаше столове, така че имаше отлична видимост. Искаше да порази противника си в краката, за да го убие по-лесно.
Изпрати три куршума по Малоун. Краката му обаче бяха изчезнали. По дяволите. Сейбър се претърколи изпод масата до съседната, изправи се и потърси с поглед Малоун, но не видя нищо.
И тогава разбра.
Малоун се досети, че Макколъм възнамерява да стреля в краката му, и скочи върху най-близката маса миг преди три изстрела да проехтят от другата страна на залата. Преспапиета от златен кварц се разбиха в пода. Макколъм щеше веднага да се досети какво е направил, затова реши да обърне нещата в своя полза.
Изчака една секунда, претърколи се и видя Макколъм свит зад една маса. Прицели се и стреля два пъти, но Макколъм светкавично се скри зад страничната подпора.
Залата беше прекалено открита за престрелка. Малоун се втурна към редица рафтове отляво.
— Не е зле, Малоун — провикна се противникът му.
— Старая се.
— Няма да се измъкнеш жив оттук.
— Ще видим.
— Убивал съм и по-добри от теб.
Малоун се зачуди дали тези думи бяха демонстрация на храброст или отчаяние. Каквото и да беше, той не се впечатли особено.
Хаддад поведе Пам Малоун през библиотеката в посока, противоположна на избраната от Сейбър и Малоун. Вече бяха чули няколко изстрели. Трябваше да побърза. Влязоха в петата зала, наречена Залата на живота. Символът й бе мозаечен кръст, чиято горна вертикална линия бе заменена от овал с формата на яйце.
Прекосиха я бързешком и стигнаха Залата на вечността, където Хаддад спря на изхода. От дъното на коридора под прав ъгъл долитаха гласове. Очевидно действието се разиграваше в Читалнята. Множество маси, по-малко рафтове и голямо открито пространство. Разходката на Сейбър преди малко бе имала за цел да опознае обстановката. Явно бе забелязал всичко. Навремето самият той беше постъпвал по същия начин във войната срещу евреите. Опознай бойното поле.