— И сама се справя.
— Не бъди толкова сигурен.
Той се обърна към Пам.
— Ако ти трябвам, знаеш къде съм.
— Същото важи и за теб. Ако не друго, поне можем да си пазим гърбовете.
Не бяха казали на Гари за случилото се в Синай и нямаха намерение да го правят. Торвалдсен се беше съгласил да вземе Пазителите под крилото си и да осигурява средствата за поддръжката на манастира и библиотеката. Вече бяха започнали да архивират ръкописите електронно. Това означаваше да се наемат още хора и редиците на Пазителите щяха значително да се увеличат. Датчанинът бе въодушевен от перспективата да помогне и с нетърпение очакваше да посети мястото.
Всичко обаче щеше да остане в тайна.
Торвалдсен бе уверил Израел, че нещата са под контрол. След като получиха същите уверения от правителството на Съединените щати, евреите изглеждаха доволни.
Пам и Гари се качиха в колата. Малоун им махаше, докато се включиха в трафика и се насочиха към летището. След това си проправи път през тълпата и се върна при Торвалдсен, който наблюдаваше как работниците почистват отломките от сградата.
— Всичко наред ли е?
Той знаеше какво имаше предвид приятелят му.
— Онзи демон изчезна.
— Миналото наистина може да разяде душата ти.
Малоун се съгласи.
— Или да бъде най-добрият ти приятел.
— Ще бъде страхотно да видим какво има в онази библиотека.
— Дори не мога да си представя какви богатства ни очакват.
Работниците почистваха с пара саждите по фасадата от XVI век.
— Ще изглежда точно както преди — увери го Торвалдсен. — От теб зависи да възстановиш наличностите. Ще трябва да купиш доста книги.
Котън Малоун очакваше с нетърпение да се върне към работата си. Обичаше да продава книги. Беше си извлякъл поука от случилото се през последните няколко дни. Отново си припомни как и тримата членове на семейство Малоун се бяха оказали на косъм от смъртта и кое всъщност бе най-важното в живота. Посочи сградата.
— Това всъщност няма кой знае какво значение.
Датчанинът му хвърли разбиращ поглед.
— Само вещи, Хенрик. Само вещи.
Бележка на автора
Написването на тази книга включваше много пътувания до Дания, Англия, Германия, Австрия, Вашингтон и Португалия. Основната идея се роди по време на една вечеря в Камдън, Южна Каролина, когато един от домакините, Кенет Харви, ме попита дали съм чувал за ливанския учен Камал Салиби. Когато отговорих отрицателно, Кен ми предложи четири от книгите на Салиби. Идеята за тази книга се роди около година след този случай. Както винаги обаче историята е смесица от факти и художествена измислица.
И сега е моментът да кажа къде е границата между тях.
Що се отнася до накба, катастрофата, спомената в пролога, тази трагедия е съвсем истинска и продължава да трови отношенията в Близкия изток.
Паметникът в Глава 8 и 34 е описание на истинска мраморна беседка, която се намира в Шъгбъро Хол в Англия. Учени и поддръжници на теорията за световната конспирация от десетилетия се опитват да разгадаят значението й. Пресконференцията в Глава 8 наистина се е състояла в Шъгбъро Хол и предложените тълкувания действително са били разисквани от експертите. Идеята за римските букви, които представляват карта, е моя измислица.
Както споменах, идеята, че Старият завет е летопис на древните евреи, живели на място, различно от Палестина, не е моя. През 1985 г. Салиби подробно описал теорията си в книга, озаглавена „Библията произхожда от Арабия“. Салиби разяснява идеите си в три други книги: „Кой е бил Исус“ (1988), „Тайни на библейските народи“ (1988) и „Историческата достоверност на библейския Израел“ (1998). Възгледите на Джордж Хаддад за връзката между Западна Арабия и Библията, подробно описани в Глава 52, се основават на тези на Салиби. След издаването на първата книга на Салиби и до ден-днешен саудитското правителство не позволява никакви научни разкопки в Асир.
Картите в Глава 57 и 62 са от проучванията на Салиби. Идеята, че земите, обещани от Бог на Авраам, се намират в регион, доста отдалечен от Палестина, е, меко казано, противоречива. Но, както отбелязват Салиби и Джордж Хаддад, въпросът лесно може да бъде доказан чрез археологията. По въпроса за езика: в цялата книга „староеврейски“ се използва за езика, на който е била написана оригиналната еврейска Библия. Малко се знае за неговата ортография, граматика, синтаксис и идиоми. Той е бил език на знанието, почти не е бил говорим и е престанал да се употребява през VI или V век преди Христа. Избрах „староеврейски“, а не библейски иврит или някакво друго описателно наименование просто за удобство на читателя.