Несъответствията в Стария завет, описани в Глава 20, 23 и 57, не са нещо ново. Учените разискват тези въпроси от векове. Самата Библия обаче, ако не друго, е един документ, върху който всяко поколение оставя свой отпечатък.
Историята за Давид Бен Гурион в Глава 22 е точна. Бащата на съвременен Израел наистина променил радикално политиката си след 1965 г. и станал по-отстъпчив към арабите. Впоследствие бил отстранен от израелската политическа сцена до смъртта си през 1973 г. Разбира се, посещението му в библиотеката е плод на моята фантазия.
Разказът за Никола Пусен в Глава 29 е действителен. Неговият живот също претърпял драматичен обрат. Съдбата на картината му „Пастирите на Аркадия“ е предадена коректно и откъсът от писмото, описващо информацията, до която Пусен тайно е достигнал, е истински. Мистерия продължава да бъде въпросът защо Пусен е създал „Пастирите на Аркадия II“, която представлява обратният образ на първата картина (изсечена в паметника в Шъгбъро Хол).
Пазителите са измислени. Ако съществуваха, Александрийската библиотека вероятно щеше да бъде спасена. Описанието на библиотеката в Глава 21 е възможно най-доброто. Що се отнася до начина, по който са изчезнали половин милион ръкописи, трите обяснения в Глава 21 са най-добрите предположения на експертите. Учените, описани в Глава 32, са действителни личности, но за съжаление поради унищожаването на библиотеката, творбите им не са оцелели. Картата на Пири Рейс в Глава 32 все още съществува, предлагайки бегъл поглед върху всичко, което може би е било загубено.
Пътят на героя е измислица, заимствана от мистериозен ръкопис, озаглавен „Червената змия“. Открих го в Рен-льо-Шато, докато правех проучванията си за „Наследството на тамплиерите“.
Орденът на Златното руно е средновековно френско общество, създадено, както е описано в Глава 18. Орден със същото название все още съществува в Австрия, но героите в моята книга нямат връзка с него. Облеклото и орнаментите на Ордена са вдъхновени от тяхното представяне през XV век.
Манастирът „Санта Мария де Белем“ се намира в Лисабон. Посещавал съм го два пъти и неговата история и величественост, описани в Глава 46, 48, 51, 53 и 54, са точни, въпреки че вътрешното разположение на част от сградите е променено. Манастирът е забележително място, както и самият Лисабон.
Сакрариумът, който играе основна роля в Пътя на героя, се намира в манастира в Белем. Начинът, по който слънчевата светлина променя украсената със сребро вътрешност в злато, е феномен, забелязан преди векове. В наши дни, за да се поддържа този ефект, среброто се осветява постоянно.
Националният музей на въздухоплаването и космоса е едно от любимите ми места и съм много доволен, че най-накрая намери място в един от романите ми. Замъкът Кронборг (Глава 22), Хелсингьор (Глава 11 и 14), музеят на пеперудите в Ротенбург (Глава 22), както и долината на Рейн и мостът през река Мозел в Централна Германия (Глава 27) са истински.
Писмата между свети Йероним и свети Августин (в Глава 63 и 65) са моя измислица. И двамата са били учени мъже, активно участвали в създаването на ранната църква. Писмата показват как преводът на свети Йероним на Стария завет от иврит на латински може да е бил изменен, за да послужи на целите на възникващата църква. Несъответствията в превода на свети Йероним са забелязани от Салиби, не от мен, но те предизвикват неочаквани въпроси.
Никога не съм скачал с парашут от C-130, но полковник Бари Кинг го е правил и подробно ми разказа за това свое преживяване.
Абатството в Синай (Глава 72) е едно от многото в този район. Не е изключено запазената Александрийска библиотека да е разположена там, под земята (Глава 78). Древните египтяни често са прокопавали тези планини и тунелите им вероятно са съществували и след Христа.
Историята на Синайската Библия (Глава 63) е предадена точно.
Сборникът със старинни ръкописи „Алепо“ (Глава 23), датиращ от 900 г. след Христа, е изложен в Йерусалим и е най-старият съществуващ ръкопис на Стария завет. Библия от времето преди Христа — като описаната в Глава 79 — положително би променила всичко по отношение на Стария завет.
Конфликтът в Близкия изток продължава. Странно е, че трите основни религии — юдаизъм, ислям и християнство — са избрали едно и също място в Йерусалим, за да отправят молитвите си към своя Бог. Тези идеологии се борят за надмощие вече две хилядолетия, но, както е описано в Глава 7, тази битка в основата си не е за земя, свобода или политика, а за нещо много по-фундаментално. Божието слово.