— Докладваха за изтичането на информация преди повече от месец. ФБР разследва случая. А ти, Стефани, какво правиш по въпроса?
— Наредиха ми да не предприемам нищо. Какво си направил, Лари?
В слушалката се чу въздишка.
— Наистина си ужасно досадна.
— Но работи за мен — подчерта Грийн.
— Ето какво смятам аз — започна Стефани. — Каквото и да представлява тази връзка, за вас, гениите от Белия дом, тя, изглежда, се свързва с представата ви за външна политика. Всъщност нямате нищо против, че защитата на файловете е пробита и че някой се е сдобил с информацията. Което означава, че ще ги оставите да ви свършат мръсната работа.
— Понякога, Стефани, враговете могат да се окажат приятели. — Гласът на Дейли бе утихнал до шепот. — И обратното.
Гърлото й се сви. Подозренията й се потвърдиха.
— Ще пожертвате сина на Малоун заради наследството на президента?
— Не аз започнах тая работа — отговори Дейли. — Но възнамерявам да я използвам.
— Не и ако мога да направя нещо по въпроса — каза тя.
— Намесиш ли се, веднага ще те уволнят. И то не ти, Брент, а лично президентът.
— Това може да се окаже проблем — каза Грийн.
Стефани долови заплахата в гласа му.
— Да не искаш да кажеш, че ще подкрепиш нея? — попита Дейли.
— Без колебание.
Стефани бе наясно, че подобна заплаха трудно можеше да се пренебрегне дори и от Дейли. Правителството имаше известен контрол върху действията на Грийн като министър на правосъдието, но ако той напуснеше или го уволняха, в Белия дом щеше да настъпи хаос.
Слушалката замлъкна. Представи си как Дейли седи в кабинета си и обмисля как да се справи с тази пречка.
— След трийсет минути идвам при вас.
— Защо е необходимо да се срещаме? — попита Грийн.
— Уверявам те, че си струва.
Линията прекъсна.
Малоун напрегнато се ослушваше. От Покоите на кралицата се чуваха забързани стъпки. Пам се бе сгушила до него, най-близкият им контакт от години. Усещаше познатата й миризма на ванилия, която помнеше със смесица от радост и агония. Интересно как миризмата провокира спомените.
Все още стискаше беретата и се надяваше да не му се наложи да я използва. Но пък нямаше намерение да се остави да го арестуват, не и когато Гари се нуждаеше от него. Със сигурност една от причините за убийството на Дюрант бе да ги изолират. А другата — да му попречат да се сдобие с полезна информация. Но любопитното бе как въобще бяха научили за срещата. Сигурен беше, че не са ги проследили от Кристиангаде. Което означаваше, че телефоните на Торвалдсен се подслушват и че отиването му до Кристиангаде е било предвидено.
Не виждаше Пам, но усещаше, че се чувства неловко. Предвид цялата интимност, която някога бяха споделяли, сега бяха просто непознати.
Може би дори врагове.
Мислите му бяха прекъснати от гласове отвън. Стъпките заглъхнаха и накрая бяха погълнати от тишината. Той зачака, с пръст върху спусъка, с потящи се длани.
Тишина. Нямаше как да види каквото и да било, без да открехне вратите на шкафа. Което можеше да се окаже катастрофално, ако в стаята бе останал някой. Но пък не можеше да остане вътре завинаги.
Леко отвори вратата, готов за стрелба. Покоите на Кралицата бяха празни.
Надолу по стълбите, изрече той само с устни, двамата се втурнаха през отворения портал и се спуснаха по виещата се стълба, прилепена към външната стена на замъка. На приземния етаж се изправиха пред метална врата. Надяваше се да не е заключена.
Резето се повдигна. Излязоха на ярката сутрешна светлина. От стените на замъка чак до брега се простираше море от лъскава трева, осеяна с лебеди. Над хоризонта се виждаше тъмният силует на Швеция, едва на пет километра отвъд сиво-кафявата вода.
Малоун скри беретата под якето си.
— Трябва да изчезваме оттук — каза той. — Но бавно. Да не привличаме внимание. — Усещаше, че Пам още е в шок от убийството, и добави: — Непрекъснато ще го прехвърляш в съзнанието си, но в крайна сметка ще избледнее.
— Загрижеността ти е просто трогателна. — Гласът й отново бе изпълнен със злоба.
— Тогава имай предвид, че вероятно няма да е единственото убийство, на което ще станеш свидетел, преди да приключи всичко.