Поведе я към крепостния насип, обърнат към тесния пролив. Тук имаше малко туристи. Спряха край стълба за знамето, където някога бяха стояли оръдията и където Шекспир бе организирал срещата между Хамлет и призрака на баща му. Малоун хвърли глока в къдрещата се вода. Зад двореца се чу виенето на сирени.
Бавно стигнаха главния вход. Като видя сините лампи и прииждащите полицаи, които тичаха към замъка, Малоун реши да не бързат да излизат. Едва ли някой бе предоставил описание на външността им, а се съмняваше, че убиецът бе останал, за да ги опише. Идеята едва ли е била да ги арестуват.
Смесиха се с тълпата. И тогава Котън Малоун видя убиеца. На петдесет метра пред тях, запътил се право към изхода с бавна крачка, за да не привлича внимание. Пам също го забеляза.
— Ето този беше.
— Знам.
Той забърза напред.
— Недей — извика тя.
— Не можеш да ме спреш.
11
Виена, Австрия, 11:20 ч.
Синия стол се питаше дали Кръгът се е посветил на подходящата кауза. Цели осем години Ноктите на орела надлежно бе изпълнявал поставените му задачи. Вярно, че го бяха наели заедно, но в ежедневен план американецът работеше пряко под контрола на Синия стол, ето защо именно той бе опознал Доминик Сейбър много по-добре от останалите.
Сейбър бе роден и израснал в Америка, което се случваше за първи път в Кръга. По-рано винаги назначаваха европейци, макар че един път и южноафриканец бе свършил чудесна работа. Всеки от тези мъже, включително Сейбър, се избираха не само заради индивидуалните способности, но и заради ненатрапчивата си външност. Всички бяха със среден ръст и тегло и обикновени черти на лицето. Единствената отличителна черта на Сейбър бяха белезите от шарка по лицето. Черната му коса бе подстригана на черта и винаги беше пригладена с гел. Страните му често бяха покрити с двудневна брада, за да прикрива белезите, но и за да обезоръжава околните.
Сейбър имаше небрежен външен вид. Обикновено дрехите му бяха с един размер по-големи и прикриваха сухото му мускулесто тяло, което явно бе част от усилията му да не се набива на очи.
От психологическите тестове, на които бяха подложили Сейбър, преди да го назначат, Синия стол бе научил, че неподчинението донякъде се нрави на американеца. Но тестовете също бяха разкрили, че ако бъде оставен да действа самостоятелно по някаква задача и му се обясни очаквания резултат, Сейбър винаги ще постига резултати.
Само това имаше значение.
И той, и останалите не се интересуваха как точно се постига изпълнението на дадена задача, интересуваше ги единствено желаният резултат. Така че сътрудничеството им със Сейбър бе особено плодоносно. И все пак един човек, лишен от морал и уважение към властта, трябваше внимателно да бъде наблюдаван.
Особено когато залозите са високи. Какъвто бе настоящият случай.
Синия стол се пресегна за телефона и набра един номер.
Сейбър отговори на позвъняването, надявайки се да е човекът му от замъка Кронборг. Вместо това чу хрипкавия глас на работодателя си.
— Как прие мистър Малоун първия ти поздрав? — попита Синия стол.
— Добре се държа. С бившата си съпруга се измъкнаха през прозореца.
— Както и беше предвидил. Но се питам дали не привличаме ненужно внимание?
— Повече, отколкото би ми се искало, но се налагаше. Малоун се опита да блъфира, така че бяхме принудени да му покажем, че не той дирижира оркестъра. Оттук нататък ще бъда по-дискретен.
— Точно така. Не бихме искали прекалена намеса на органите на реда. — Той направи пауза. — Поне не повече, отколкото в момента.
Сейбър се бе настанил в къща под наем в северната част на Копенхаген, на няколко пречки от Амалиенборг, крайбрежния кралски дворец. Бе довел Гари Малоун от Джорджия под предлога, че баща му е в опасност. Момчето бе приело думите му за чиста монета, благодарение на подправената карта на агент по проект „Магелан“, която Сейбър му бе показал.
— Как е хлапето? — попита Синия стол.
— В началото беше притеснено, но е убедено, че става въпрос за операция на американското правителство. Така че засега кротува.
Бяха тормозили Пам Малоун със снимка на сина й. Малкият им бе съдействал и за снимката, смятайки, че му правят таен документ за самоличност.
— Момчето не е ли твърде близо до Малоун?