Дейли се усмихна.
— Доста добре започнахте да се ориентирате. Точно за това се съгласихме на условията на Хаддад.
— Е, обясни ни все пак, защо за американското правителство е толкова важно да открие изгубената Александрийска библиотека?
Дейли тихичко изръкопляска.
— Браво. Чудесно се справи, Брент. Мислех си, че ако източниците ти знаят за Хаддад, значи ще споделят и тази малка подробност.
— Отговори на въпроса — настоя Стефани.
— Понякога разни важни неща се съхраняват на най-невероятни места.
— Това не е отговор.
— Само такъв ще получите.
— Значи си съучастник на всичко, което се случва там — заяви тя.
— Нищо подобно. Но не отричам, че в правителството има хора, които биха искали да използват ситуацията като най-удобния начин да се справят с един конкретен проблем.
— А той е? — попита Грийн.
— Израел. Шепа арогантни идеалисти, които отказват да чуят и дума от когото и да било. И същевременно с абсолютна лекота изпращат танкове или военни кораби, за да унищожат всичко и всички, и то все в името на сигурността. Както например преди месец. Започват да обстрелват ивицата Газа, един от снарядите им отхвърча настрани и избива цяло семейство, излязло на пикник. И какво казват? О, простете. Колко жалко. — Дейли поклаща глава. — Да можеха да проявят малко гъвкавост и да направят компромис, бихме постигнали нещичко. Но не. Нещата трябва да стават или по техния начин, или никак.
Стефани знаеше, че напоследък арабите бяха доста по-сговорчиви от Израел — със сигурност заради Ирак, където американците бяха демонстрирали своята решителност съвсем открито. В световен мащаб симпатиите към палестинците постепенно се бяха увеличили, подхранвани от промяната в управлението, по-умерената военна политика и глупостта на израелските екстремисти. Спомни си телевизионния репортаж с единствения оцелял от онова семейство на плажа, момиченце, което ридае над мъртвия си баща. Запомнящ се образ. Но се питаше какво реално би могло да се направи.
— И как смятат да действат спрямо Израел? — И точно тогава я осени прозрението. — Ето защо ви е нужна връзката, нали?
Дейли не отговори.
— Малоун е единственият, който знае къде се намира тя — подчерта Стефани.
— Това определено е проблем. Но не непреодолим.
— Значи сте искали Малоун да действа. Просто не сте знаели как да го подтикнете.
— Не отричам, че ситуацията предлага добри възможности за нас.
— Копеле такова — просъска тя.
— Виж, Стефани. Хаддад искаше да изчезне. Вярваше на Малоун. Израелците, саудитците и дори палестинците смятаха, че Хаддад е загинал при взрива. Така че направихме както той искаше, но после изоставихме напълно идеята и насочихме вниманието си към други неща. Но сега всеобщият интерес отново се пробуди и искаме да се доберем до Хаддад.
Тя нямаше да му позволи това самодоволство.
— Ами другите, които вероятно са по следите му?
— Ще се справя с тях както би постъпил всеки политик.
Лицето на Грийн потъмня от гняв.
— Ще сключиш сделка, така ли?
— Така стоят нещата от живота.
Стефани държеше да научи още нещо.
— Какво толкова може да се открие в документи отпреди две хиляди години? И то само в случай че ръкописите са оцелели, което е малко вероятно.
Дейли й хвърли бърз поглед. Стефани се досещаше, че е дошъл да попречи на двама им с Грийн да се намесят, така че можеше да им подхвърли някоя огризка.
— Септуагинта.
Стефани с мъка прикри изненадата си.
— Не съм експерт — продължи Дейли, — но доколкото са ми обяснявали, около двеста години преди Христа учените от Александрийската библиотека превели еврейските свещени книги, нашия Стар завет, на гръцки. Този превод е единствената ни връзка с оригиналния еврейски текст, тъй като същият е изчезнал. Хаддад твърди, че преводът, както и всички останали след него са дълбоко неверни. Твърди, че грешките променят всичко и че той може да го докаже.
— И какво? — запита тя. — Какво би променило това?
— Не мога да кажа.
— Не можеш или не желаеш?
— В нашия случай е едно и също.
— Той вечно помни завета Си — прошепна Грийн. — Словото що е заповядал в хиляда редове, що е завещал на Авраама, и клетвата си на Исаака, и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.