Нито на майки, нито на бащи, братя, сестри или съпрузи.
Всички до един я бяха предали. Той също. Като беше родила дете от друг мъж и беше пропуснала да спомене този факт на съпруга си, тя продължаваше да заплаща цената на този провал.
Редно бе той да прояви по-голямо разбиране. Но за да се стигне до сделка, са нужни двама, а тя нямаше желание — поне засега — да преговаря.
Стрелецът изчезна от прозореца. Вниманието на Малоун незабавно се върна към кафенето. Загледа как мъжът напуска сградата, отправя се към паркираната си кола, качва се в нея и потегля. Напусна поста си, хукна надолу по уличката и видя Пам.
Пресече улицата и скочи в колата, до шофьорското място.
— Пали и се приготви.
— Аз ли? Защо не караш ти?
— Нямаме време. Ето го, идва.
Видя волвото да завива към шосето, успоредно на брега, и да отпрашва напред.
— Давай — повтори Малоун.
И тя пое след волвото.
Джордж Хаддад влезе в апартамента си в Лондон. Кратката екскурзия до Бейнбридж Хол го бе подразнила, както и очакваше, и той не обърна внимание на компютъра си, който сигнализираше за непрочетени имейли, а седна край кухненската маса.
От пет години бе мъртъв. Да знаеш — и да не знаеш. Да разбираш и същевременно да си така объркан. Поклати глава. Каква дилема. Огледа се. Успокоителната, пречистваща магия на апартамента вече не му въздействаше. Явно бе време. Трябваше и други да разберат. Дължеше знанието си на всяка душа, погубена в накба, чиято земя бе открадната, чието имущество бе ограбено. Дължеше го и на евреите. Всички имаха право да знаят истината.
Първият му опит преди месеци явно не бе дал резултат. Точно затова предишния ден отново бе посегнал към телефона.
Сега за трети път набра международния номер.
Малоун се взираше в шосето пред тях, докато Пам караше с бясна скорост по крайбрежната магистрала, на юг към Копенхаген. Волвото бе на седем-осемстотин метра пред тях. Бе накарал Пам да остави няколко коли да ги задминат за прикритие, но неведнъж й бе напомнил да не изостава прекалено.
— Не съм специален агент — тросна се тя, с очи, залепени в предното стъкло. — Никога не съм правила подобно нещо.
— Не ви ли учат на такива неща в юридическия факултет?
— Не, Котън. Такива неща се преподават във факултета за шпиони.
— Де да имаше наистина такъв факултет. За съжаление се наложи да науча всичко в хода на работата.
Волвото увеличи скоростта и той се зачуди дали не са ги забелязали. Но после видя, че просто изпреварва друга кола. Усети, че Пам се опитва да го догони.
— Недей. Ако е нащрек, ще използва този трик да провери дали не го следят. Виждам го, така че карай както досега.
— Знаех си, че има смисъл от обучението в Министерството на правосъдието.
Закачка. Голяма рядкост при нея. Но все пак оцени усилието й. Надяваше се следата, по която бяха тръгнали, да доведе до нещо. Гари със сигурност бе някъде наблизо, а му бе нужен един-единствен шанс, за да го измъкне.
Озоваха се в покрайнините на столицата. Движението замря до бавно пълзене. Бяха четири коли зад волвото, когато то внезапно се вмъкна в изхода за предградието Шарлотенлунд, навлезе в северната част на града, и се отправи на юг. Точно преди кралския дворец зави надясно и пое навътре в жилищния комплекс.
— Внимавай — каза той. — Тук е лесно да ни забележат. Задръж малко.
Пам изостана. Малоун познаваше тази част на града. На няколко пресечки бе дворецът Розенборг, където бяха изложени кралските съкровища, наблизо бяха и ботаническите градини.
— Тръгнал е към някакво конкретно място — отбеляза той. — Тук къщите изглеждат абсолютно еднакви, така че трябва добре да знаеш къде отиваш.
След още два завоя волвото се спусна по тясна уличка с дървета от двете й страни. Малоун накара Пам да спре на ъгъла и проследи с поглед как жертвата им влиза в една входна алея.
— Паркирай до бордюра — каза той.
Докато тя паркираше, той напипа беретата си и отвори вратата.
— Стой тук. И говоря най-сериозно. Играта може доста да загрубее, а няма да мога да търся Гари, ако ще трябва да се грижа и за теб.
— Мислиш ли, че е там?
— Доста е вероятно.
Надяваше се тя да не създава проблеми.
— Добре. Ще чакам тук.
Той се измъкна от колата. Тя сграбчи ръката му. Стискането й бе силно, но не изразяваше враждебност. Внезапна тръпка прониза тялото му. Погледна я право в лицето, видя изписания в очите й страх.