16
Малоун се отдалечи от колата и се запромъква към къщата, пред която бе паркирано волвото. Не искаше да приближава от предната страна — твърде много прозорци, твърде малко прикритие — така че тръгна по уличката покрай съседната сграда и приближи откъм задната страна. Къщите в тази част на Копенхаген бяха като в неговия квартал в Атланта — сенчести улици със спретнати тухлени постройки, заобиколени от също толкова спретнати предни и задни дворове.
Скри беретата под якето си и използва храстите за прикритие. Досега не бе зърнал никого. Намери си местенце, откъдето да надникне над живия плет, и забеляза задната врата, през която бе изчезнал стрелецът. Преди да успее да реши какво да предприеме, вратата се отвори рязко и през нея излязоха двама мъже.
Стрелецът от Кронборг и някакъв друг мъж, нисък, набит и късоврат.
Разговаряйки, двамата заобиколиха към предната част на къщата. Малоун послуша инстинкта си, стрелна се от скривалището си и се втурна в задния двор през една пролука в плета. Хукна право към вратата и се вмъкна вътре с насочен пистолет.
Едноетажната къща бе притихнала. Две спални, кабинет, кухня и баня. Вратата на една от спалните бе затворена. Набързо огледа стаите. Бяха празни. Пристъпи към затворената врата. Лявата му ръка сграбчи дръжката, дясната стискаше оръжието с пръст върху спусъка. Бавно завъртя топката, след това рязко блъсна вратата навътре.
И видя Гари.
Момчето седеше на стол под прозореца и четеше. Стреснато, то вдигна очи от страницата, а лицето му светна, осъзнавайки кой е влезлият.
Малоун усети прилив на радост.
— Татко! — В същия момент Гари забеляза пистолета и продължи: — Какво става?
— Не мога да ти обясня, но трябва да се измитаме незабавно.
— Казаха, че си загазил. Да не би да са пристигнали онези, които искат да причинят нещо лошо на мама и мен?
Малоун кимна, а радостта му бе заменена от паника.
— Тук са. Трябва да тръгваме.
Гари се изправи от стола. Малоун не можа да се стърпи и силно го прегърна. Детето си беше негово — във всеки един смисъл. По дяволите Пам.
— Стой зад мен. И прави точно каквото ти кажа. Ясно ли е? — нареди той.
— Страшно ли ще става?
— Надявам се, че не.
Малоун се върна обратно по стъпките си до задната врата и надникна навън. Дворът беше празен. Трябваше им само минутка, за да се измъкнат.
Мина през вратата, следван плътно от Гари. Пролуката в плета бе на петнайсетина метра пред тях.
Той избута Гари пред себе си, тъй като последно бе мярнал мъжете да се отправят към улицата. С изваден пистолет хукна към съседния двор. Оглеждаше се непрекъснато. Гари водеше напред.
Минаха през пролуката.
— Колко банално.
Малоун се извъртя и замръзна. На шест метра пред тях стоеше мъжът с късия врат. Бе сграбчил Пам и бе притиснал във врата й глок със заглушител. Стрелецът от Кронборг стоеше малко встрани, прицелил се право в Малоун.
— Натъкнах се най-случайно на бившата ти съпруга — каза мъжът с късия врат с холандски акцент. — Предполагам, че си я посъветвал да не излиза от колата.
Погледът му се впи в Пам. Очите й го умоляваха да й прости.
— Гари — прошепна тя, без да може да помръдне.
— Мамо.
Малоун долови отчаянието в гласовете и на двамата. Блъсна Гари зад себе си.
— Я да видим как си се справил, Малоун. Проследил си човека ми от замъка до града, изчакал си го да тръгне оттам и си го последвал с идеята, че момчето ти ще е тук.
Това категорично бе гласът от предишната вечер.
— И се оказах напълно прав.
Мъжът срещу него не бе впечатлен. Стомахът на Малоун се сви от гадно предчувствие.
Бяха го подвели.
— Извади пълнителя от беретата и го хвърли насам.
Малоун се поколеба, но прецени, че няма избор. Изпълни заповедта.
— А сега да направим размяна. Аз ще ти дам бившата ти съпруга, а ти ми даваш момчето.
— Ами ако предпочета да задържиш бившата ми съпруга?
Мъжът се подсмихна.
— Предполагам, че не искаш синът ти да гледа как пръсвам мозъка на майка му, а аз ще направя точно това, защото всъщност никак не ми е нужна.
Очите на Пам се разшириха при мисълта какво бе предизвикала глупостта й.
— Татко, какво става? — попита Гари.
— Сине, ще трябва да тръгнеш с този човек…