Третия стол изказа съгласието си, както бе направил и на предишната среща.
— Може би е знак, че трябва да изоставим тази идея. Естественият ход на нещата има много предимства.
Синия стол поклати глава.
— Последното ни гласуване бе против подобно поведение. Решението бе взето и трябва да се придържаме към него. — Той направи пауза. — Положението изисква цялото ни внимание.
— Изпълнението на задачата изисква такт и умения — каза Третия стол. — Прекаленото внимание може да влоши нещата. Ако действително смятаме да продължим, тогава препоръчвам да дадем пълни правомощия за действие на die Klauen der Adler.
Ноктите на орела.
Другите двама кимнаха.
— Вече го направих — каза Синия стол. — Свиках събранието, за да получа одобрение за едноличните си действия.
Той даде знак гласуването да започне.
Одобрението бе получено с четири гласа срещу един.
Синия стол остана доволен.
3
Копенхаген
Къщата на Малоун се разтресе като при земетресение и сякаш се изду от стремителния поток горещ въздух, който се надигна нагоре по стълбите. Той се хвърли към Пам и двамата паднаха върху протрития килим, покриващ дъсчения под. Нова експлозия разтърси основите и към тях се надигнаха още пламъци. Долу бушуваше пожар. Пушекът се издигаше на все по-черни талази.
Малоун се втурна към прозореца. Двамата мъже бяха изчезнали. Котън осъзна какво се бе случило. Бяха опожарили долните етажи. Не бяха възнамерявали да ги убият.
— Какво става? — изкрещя Пам.
Той не й обърна внимание и вдигна прозореца. Пушекът стремително нахлуваше вътре.
— Хайде — извика той и хукна към спалнята.
Протегна ръка под леглото и измъкна раницата, която винаги държеше в готовност, дори и след пенсионирането си, точно както бе правил през дванайсетте години като агент по проект „Магелан“. Вътре бе паспортът му, хиляда евро, резервни документи за самоличност, чифт дрехи и беретата му, с необходимите амуниции. Едва наскоро влиятелният му приятел Хенрик Торвалдсен бе успял да получи обратно пистолета му, конфискуван от датската полиция преди няколко месеца, когато Малоун се бе забъркал с рицарите тамплиери. Сега той метна раницата на рамо и обу чифт маратонки. Нямаше време да връзва връзките. Пушекът вече нахлуваше и в спалнята. Той разтвори и двата прозореца, което помогна донякъде.
— Стой тук — нареди Котън на Пам. Пое дълбоко въздух и се втурна обратно през кабинета към стълбището. Надолу се спускаха четири етажа. Приземният приютяваше книжарницата му, вторият и третият се използваха за склад, а на четвъртия беше разположен апартаментът му. Първият и третият етаж горяха. Горещината опари лицето му и го принуди да се отдръпне. Запалителни гранати. Явно за това ставаше въпрос.
Котън се върна тичешком в спалнята.
— Няма начин да се измъкнем през стълбите. Погрижили са се за това.
Пам се бе свила в ъгъла и кашляше задавено. Той мина покрай нея и показа глава през прозореца. Спалнята му бе в края на коридора. Съседната сграда, заемана от бижутерски магазин и магазин за облекло, бе с един етаж по-ниска от неговата, покривът й бе плосък и ограден с тухлен парапет, който, както говореха, бе още от XVII век. Малоун погледна нагоре. Над прозореца му минаваше широк корниз, който стърчеше навън и опасваше предната и страничните фасади на сградата.
Някой вероятно вече бе повикал пожарната, но той нямаше намерение да чака да му подадат стълба.
Пам се закашля по-силно, а и той самият трудно дишаше. Извъртя главата й.
— Погледни нагоре — посочи корниза Котън. — Хващаш се и се придвижваш към страничната фасада. Оттам скачаш върху покрива на съседната сграда.
Очите й се разшириха.
— Да не си луд? Та ние сме на четири етажа от земята.
— Пам, много е вероятно сградата да избухне. Има тръби с газ. Гранатите са предназначени да предизвикат пожар. Не са хвърлили граната на този етаж само защото искат да излезем навън.
Тя явно не схващаше думите му.
— Трябва да изчезнем, преди да пристигнат полицията и пожарната.
— Те могат да ни помогнат.
— Наистина ли искаш да прекараш следващите осем часа в стая за разпити? Разполагаме само със седемдесет и два.