— С това ли се занимаваше навремето? — попита Пам. — С хора, които се опитват да те подпалят? И стреляше по тях? Това ли правеше? Виж докъде ни доведе. Виж на какво се насадихме.
— Мисис Малоун — прекъсна я Торвалдсен.
— Не ме наричайте така — изсъска тя. — Отдавна трябваше да си сменя фамилията. Знаех си, че трябва да включа такова условие в бракоразводните документи. Но не исках фамилията ми да е различна от тази на Гари. Нали не можех и дума да кажа срещу скъпоценния му баща. Нито думичка. Да, Котън, ти си най-великият. Истински герой в очите на детето.
Явно й се искаше да предизвика скандал и донякъде му се дощя да й угоди. Компютърът издаде звук. Екранът превключи на началната страница на проекта.
Той въведе паролата и след миг връзката вече бе установена. Появиха се думите РИЦАРИ ТАМПЛИЕРИ. Кодираният вход към Стефани. Той написа АБАТСТВО „ДЕ ФОНТЕН“, където преди няколко месеца двамата със Стефани бяха открили останките на средновековния орден. След няколко секунди се изписаха думите:
Какво има, Котън?
Той набра кратко описание на случилото се. Тя отвърна:
При нас е изтекла информация. Преди два месеца. Някой е стигнал до засекретените файлове.
Би ли пояснила?
В момента не мога. Искахме да запазим всичко в тайна. Трябва да проверя някои неща. Потърпи малко. Къде си в момента?
В дома на любимия ни датчанин.
Предай му много поздрави.
Чу Торвалдсен да изсумтява и си припомни, че подобно на двама разведени родители, Стефани и Хенрик се търпяха само заради него.
— И какво, ще седим и ще чакаме ли? — попита Пам. И двамата четяха над рамото му.
— Точно така ще постъпим.
Тя се втурна към вратата.
— На вас може и да ви е достатъчно. Аз обаче смятам да предприема друго.
— Какво например? — попита я той.
— Отивам в полицията.
Тя отвори рязко вратата. В коридора стоеше Йеспер. Пам се втренчи в иконома.
— Махни се от пътя ми.
Йеспер не помръдна. Пам обърна гневен поглед към Хенрик.
— Кажете на слугата си да се отмести или ще се наложи аз да го направя.
— Нямам нищо против да опитате — отвърна Торвалдсен.
Малоун бе доволен, че Хенрик бе предвидил глупостта й.
— Пам, аз съм точно толкова разтревожен, колкото и ти. Но полицията не може да направи нищо. Имаме си работа с професионалист, който разполага с поне два дни преднина. За да вземем най-доброто решение за Гари, ми е нужна информация.
— Та ти не пророни нито сълза. Дори не показа изненада, абсолютно никаква реакция. Както винаги.
Думите й му бяха крайно неприятни, особено след като само преди два месеца съвсем спокойно му бе заявила, че не е баща на сина им. Стигнал бе до заключението, че разкритието всъщност не означава нищо, поне що се отнася до чувствата му към Гари — момчето си беше негов син и винаги щеше да остане такъв, но лъжата имаше огромно значение за мнението му за бившата му съпруга. В гърлото му се надигна гняв.
— И бездруго ти оплеска вече нещата. Трябваше да ми се обадиш веднага. Като си толкова умна, трябваше да намериш начин да се свържеш с мен или поне със Стефани. Та тя е при теб, в Атланта. Вместо това ти осигури на тия типове два дни преднина. Нямам нито време, нито сили да се боря и срещу теб, и срещу тях. Сядай си на задника и млъквай.
Тя остана права, неподвижна и заплашително безмълвна. Накрая се предаде и се отпусна вяло върху коженото канапе.
Йеспер тихичко затвори вратата, оставайки отвън.
— Кажи ми едно нещо — каза Пам, с очи, втренчени в пода, и с каменно лице.
Той знаеше какво ще го попита.
— Защо просто не му дам това, което иска ли? Не е толкова просто.
— От него зависи животът на едно момче.
— Не на едно момче, Пам, а на нашия син.
Тя не отговори. Може би най-после бе схванала, че е прав. Преди да предприемат каквото и да било, им бе нужна информация. Малоун се чувстваше напълно изцеден. Както в деня след държавните изпити в юридическия факултет или когато бе подал молба да го прехвърлят от флота към проект „Магелан“, или когато решително бе влязъл в кабинета на Стефани Нел и бе подал оставка.