– Пазител Глиакон, може ли да поговорим? – изкрещявам нагоре по стълбите, залагайки стръвта за следващата ни клопка. Тътренето на краката ѝ ми подсказва, че тя се е хванала.
– Какво има, милейди?
Когато стига долу, очите ѝ литват право към отворената килия и тя ахва зад маската си. Но Джулиан е твърде бърз дори за една Пазителка.
– Отишли сте да се разходите. Когато сте се върнали, сте открили това. Не ни помните. Повикайте един от другите – прошепва той с глас като ужасна песен.
– Пазител Тайрос, необходим сте – казва тя с равен тон.
– Сега ще заспите.
Тя се свлича почти преди последната дума да се отрони от устните му, но Джулиан я хваща през кръста и внимателно я полага на пода зад себе си. Килорн издишва изненадано, впечатлен от Джулиан, който си позволява лека доволна усмивка.
Тайрос е следващият, който слиза по стълбите объркан, но горящ от желание да услужи. Джулиан повтаря действието, изрича с напевен шепот заповедите си за няколко секунди. Не очаквах Пазителите да са глупави, но има логика. Още от деца ги обучават в изкуството на бойните умения; логиката и интелигентността не са най-важните им приоритети.
Но последните двама, Свинските очички и лечителят, не са пълни глупаци. Когато Тайрос се провиква, нарежда на Пазителя и лечител на повърхностни рани да слезе, те започват да шушукат помежду си.
– Свършвате ли вече, лейди Титанос? – обажда се Свинските очички с предпазлив глас.
Мислейки бързо, им извиквам в отговор:
– Да, свършихме. Другарите ви се върнаха на постовете си, искам да се уверя, че и вие ще го направите.
– О, така ли? Вярно ли е, Тайрос?
С ослепителна бързина Джулиан коленичи над припадналия Тайрос. Отваря насила очите му, като държи клепачите.
– Кажете, че сте се върнали на поста си. Кажете, че дамата е приключила.
– Върнах се на поста си – изрича монотонно Тайрос. Надявам се, че дългото стълбище и каменните стени ще изопачат гласа му. – Дамата приключи.
Свинските очички изсумтява под нос:
– Много добре.
Ботушите им тропат по стъпалата, двамата слизат заедно. Двама. Джулиан не може да се справи сам с двама. Усещам как Килорн се напряга зад гърба ми, свивайки юмрук, докато се подготвя за всичко, което може да последва. С една ръка го бутам обратно до стената, докато другата побелява от искри.
Стъпките спират точно след отвора. Не мога да ги видя, Джулиан също не може, но Свинските очички диша като куче. Лечителят също е там и чака точно извън обсега ни. В пълна тишина не е трудно да чуя щракването на пистолет.
Очите на Джулиан се разтварят широко, но той остава непоклатим, едната му ръка се сключва около откраднатото оръжие. Не искам дори да дишам, знаейки, че всички сме на ръба. Стените сякаш се свиват, затварят ни натясно в каменен ковчег без изход.
Чувствам се много спокойна, когато се измъквам пред стълбите с искрящата си ръка зад гърба. Очаквам да почувствам куршумите всеки миг, но болката така и не идва. Няма да ме застрелят, не и докато не им дам основателна причина.
– Има ли някакъв проблем, Пазители? – питам подигравателно, извила вежда, както съм виждала да прави Еванджелин сто пъти. Бавно пристъпвам нагоре, излагайки двамата на показ. Те стоят един до друг с нетърпеливо свити пръсти върху двата спусъка. – Бих предпочела да не насочвате оръжията си към мен.
Свинските очички ме поглежда с неподправен гняв, но това изобщо не ме смущава. Ти си дама. Дръж се като такава. Действай, за да опазиш живота си.
– Къде е приятелят ти?
– О, сега ще дойде. Една от пленничките има доста заядлив език. Имаше нужда от малко допълнително внимание. – Лъжата излиза от устата ми толкова лесно. Умението наистина идва с опита.
Ухилен, Свинските очички сваля леко оръжието:
– Кучката с белега ли? Наложи се лично да я цапна. – Той се киска. Засмивам се заедно с него и си представям какво могат да причинят мълниите на тлъстите му бледи очи.
Когато се приближавам, лечителят на повърхностни рани слага едната си ръка върху металния парапет и ми препречва пътя. Правя същото. Усещам го студен в ръката си и солиден. Полека, не бързай, казвам си, влагайки в искрите си точно толкова енергия, колкото трябва. Недостатъчно, за да причинят изгаряне, недостатъчно, за да оставят белези, но достатъчно, за да се погрижат за двамата. Същото е като да вденеш игла и поне веднъж се оказвам опитна в шиенето.
Над мен лечителят не се смее заедно с приятеля си. Очите му са ярко сребърни и с маската и огненото наметало прилича на демон от кошмар.