Книгата изглежда нормална – скучно изследване на реликвите, намерени в Делфи, – но сред думите, изписана със същия шрифт, е скрита тайна, която си струва да бъде разказана. Отнема ми много минути да открия всеки добавен ред и изпитвам безмълвна благодарност, че се събудих толкова рано. Най-после намирам всичките и изглежда, съм забравила как да дишам.
Дейн Дейвидсън, Червен войник, Легион на Бурята, загинал по време на рутинен патрул, тялото така и не е открито. 1 август 296 г. от н. е., Джейн Барбара, Червен войник, Легион на Бурята, убита от приятелски огън, тялото е кремирано. 19 ноември 297 г. от н. е., Пейс Гарднър, Червен войник, Легион на Бурята, екзекутиран за неподчинение, тялото е изчезнало. 4 юни 300 г. от н. е. Има още имена, които обхващат последните двайсет години, всичките са кремирани или телата им са изгубени, или „изчезнали“. Нямам представа как някой може да изгуби екзекутиран човек. При вида на името в края на списъка очите ми се насълзяват. Шейд Бароу, Червен войник, Легион на Бурята, екзекутиран за дезертьорство, тялото е кремирано, 27 юли 320 г. от н. е.
Името на брат ми е последвано от думите на самия Джулиан и се чувствам, сякаш е отново до мен, бавно и спокойно преподавайки урока си:
Според военния закон всички Червени войници следва да бъдат погребвани в гробищата на Задушливите земи. На екзекутираните войници не се полагат погребения и те почиват в масови гробове. Кремацията не е обичайна. Не съществуват изгубени тела. И въпреки това открих 27 имена, 27 войници, включително брат ти, които са претърпели такава участ.
Всички те са загинали по време на патрулиране, били са убити от езерняци или от собствените си части, ако не са били екзекутирани по необосновани обвинения. Всички са били прехвърлени в Легиона на Бурята няколко седмици, преди да загинат. А телата на всички са били унищожени или изгубени по някакъв начин. Защо? Легионът на Бурята не е ескадрон на смъртта – стотици Червени служат под командването на генерал Айгри, без да загинат при странни обстоятелства. Така че защо да убиват тези 27?
Поне веднъж се радвах за наличието на кръвната база. Макар да са отдавна „мъртви“, пробите от кръвта им още са налице. И сега трябва да се извиня, Мер, защото не бях напълно честен с теб. Ти ми се довери да те обучавам, да ти помагам и аз го правех, но помагах и на себе си. Аз съм любопитен човек, а ти си най-любопитното нещо, което съм виждал някога. Не можах да се сдържа. Сравних кръвната ти проба с техните само за да намеря в тях един и същ маркер, различен от всички други.
Не съм изненадан, че никой не е забелязал, защото не са го търсели. Но сега, когато знаех, беше лесно да го намеря. Кръвта ти е червена, но не е същата. В теб има нещо ново, нещо, което никой не е виждал преди. И го имаше и в 27 други. Мутация, промяна, която може да е ключът към всичко, което си.
Ти не си единствената, Мер. Не си сама. Ти си просто първата, защитена от очите на хиляда; първата, която не могат да убият и потулят. Подобно на другите ти си Червена и Сребърна и по-силна и от едните, и от другите.
Мисля, че ти си бъдещето. Мисля, че си новата зора.
А ако преди е имало 27, сигурно има и други. Трябва да има още.
Чувствам се застинала, чувствам се вцепенена, чувствам всичко и нищо. Други като мен.
Използвайки мутациите в кръвта ти, претърсих останалата част от кръвната база и открих същото в други проби. Включих всички тях тук, за да продължиш.
Знам, че не е нужно да ти казвам колко е важен този списък, какво би могъл да означава той за теб и останалата част от този свят. Предай го на някого, на когото имаш доверие, открий другите, защити ги, обучи ги, защото е само въпрос на време някой не толкова приятелски настроен да открие каквото открих аз – и да ги проследи и залови.
Думите му свършват там, последвани от списък, от който пръстите ми се разтреперват. Има имена и места, толкова много, всичките – очакващи да бъдат открити. Всичките – очакващи да се бият.
Имам чувството, че умът ми гори. Други. Още. Думите на Джулиан плуват през очите ми, прогарят душата ми.
По-силна и от едните, и от другите.
Малката книга е сгушена в жакета ми, скътана до сърцето ми. Но преди да успея да отида при Мейвън да му покажа откритието на Джулиан, ме намира Кал. Хваща ме натясно в една дневна, много подобна на онази, в която танцувахме, макар че луната и музиката отдавна ги няма. Някога исках всичко, което можеше да ми даде, а сега от вида му ми се обръща стомахът. Той вижда отвращението в лицето ми, колкото и да се опитвам да го скрия.