– Не е прахосване, ако съм прав. Винаги е силнорък, който размазва някого от бой.
Силноръките обикновено са в поне половината схватки: техните умения и способности подхождат на арената по-добре от тези на почти всеки Сребърен. Те сякаш се наслаждават на това, използвайки свръхчовешката си сила да подмятат другите участници като парцалени кукли.
– Ами другият? – питам, като си мисля за най-различните Сребърни, които могат да се появят. Левитатори, суифти, нимфи, зеленопръсти, каменокожи – все ужасни за гледане.
– Не съм сигурен. Да се надяваме, че ще е нещо готино. Няма да ми се отрази зле малко забавление.
Двамата с Килорн всъщност не сме на едно мнение за Майсторските двубои в Първия петък. За мен да гледам как двама противници се нахвърлят един на друг, не е нещо, което носи наслада, но Килорн го обожава. Нека се унищожат взаимно, казва той. Те не са нашите хора.
Той не разбира какво е предназначението на Майсторските двубои. Това не е безсмислено развлечение, предназначено да даде на Червените известен отдих от тежката изтощителна работа. Това е пресметнато студено послание. Само Сребърни могат да се бият на арената, защото само един Сребърен може да оцелее на арената. Те се бият, за да ни покажат силата и могъществото си. Не можете да се мерите с нас. Ние сме по-добри от вас. Ние сме богове. Изписано е във всеки свръхчовешки удар, който нанасят участниците.
И са напълно прави. Миналия месец гледах как един суифт се бие с левитатор и макар че суифтът можеше да се движи по-бързо, отколкото беше възможно да го следиш с поглед, левитаторът го спря намясто. Само със силата на ума си повдигна другия борец от земята. Суифтът започна да се дави; мисля, че левитаторът го държеше за гърлото с невидима хватка. Когато лицето на суифта посиня, прекратиха двубоя. Килорн ликуваше. Беше заложил на левитатора.
– Дами и господа, Сребърни и Червени, добре дошли на Първия петък, Августовския двубой. – Гласът на говорителя отеква из арената, усилен от стените. Звучи отегчен, както обикновено, и не го виня.
Някога Двубоите изобщо не били мачове, а екзекуции. Затворници и врагове на държавата били транспортирани до Арчън, столицата, и убивани пред тълпа Сребърни. Предполагам, че това се е харесало на Сребърните, и започнали Двубоите. Не за убиване, а за развлечение. После се превърнали в Майсторските двубои и се разпространили из другите градове, до други арени и друга публика. В крайна сметка Червените получили позволение да присъстват, принудени да се задоволят с евтините места. Не след дълго Сребърните построили арени навсякъде, дори в села като Подпорите, и посещаването им, което някога било благоволение, се превърнало в задължително проклятие. Брат ми Шейд казва, че това е, защото градовете с арени се радват на значително намаляване на престъпността сред Червените, на размириците, дори на малобройните актове на бунт. Сега на Сребърните не им се налага да прибягват до екзекуции или до легионите, нито до Сигурността, за да поддържат мира: двама борци могат да ни сплашат също толкова лесно.
Днес въпросните двама изглеждат напълно подходящи за задачата. Първият, чието излизане на белия пясък е оповестено, е Кантос Карос, Сребърен от Харбър Бей на изток. На видео екрана се показва ясно изображение на воина и не е нужно някой да ми казва, че това е силнорък. Има ръце като дървесни дънери, изпъстрени с изпъкнали жили и вени, изопващи кожата му. Когато се усмихва, виждам, че всичките му зъби са липсващи или счупени. Може би се е сблъскал в двубой със собствената си четка за зъби още като подрастващ.
До мен Килорн крещи насърчително, а другите жители на селото надават рев заедно с него. Един офицер от Сигурността хвърля самун хляб на по-гласовитите заради усилията им. Вляво от мен друг подава на врещящо дете яркожълт лист хартия. Лек-листчета – допълнителни дажби електричество. И всичко това – за да ни накарат да ликуваме, да ни накарат да крещим, да ни заставят да гледаме дори ако не искаме.
– Точно така, нека ви чуе! – изрича провлечено водещият, насилвайки се да придаде на гласа си възможно най-голям ентусиазъм. – А тук виждаме неговия противник, направо от столицата, Самсон Мерандус.
Другият воин изглежда блед и нездрав редом до буцата мускули в човешки образ, но синята му стоманена броня е фина и излъскана до ослепителен блясък. Вероятно е втори син на втори син, опитващ се да си спечели слава на арената. Макар че би трябвало да е уплашен, той изглежда странно спокоен.