Кралица Елара обръща бледите си очи към мен:
– Ще живееш тук, какъвто е обичаят за кралските годеници. Всеки ден ще минава по определено разписание, изготвено по мое усмотрение, и ще бъдеш обучавана в абсолютно всичко възможно, за да те направим... – тя търси думата, дъвчейки устната си – подходяща. – Не искам да зная какво означава това. – Ще бъдеш внимателно наблюдавана. От сега нататък ще живееш на ръба на острието. Една погрешна стъпка, една грешна дума и ще си изпатиш заради това.
Гърлото ми се стяга, сякаш усещам веригите, които кралят и кралицата обвиват около мен.
– Ами животът ми?
– Какъв живот? – злорадо пита Елара. – Момиче, та ти се намери в истинска мечта.
Кал стиска очи за миг, сякаш звукът от смеха на кралицата му причинява болка.
– Тя има предвид семейството си. Мер – момичето – има семейство.
Гиза, мама, татко, момчетата, Килорн – един откраднат живот.
– О, това ли – изсумтява презрително кралят, като се тръсва обратно в стола си. – Предполагам, че ще им отпуснем издръжка, за да ги накараме да си траят.
– Искам братята ми да бъдат върнати у дома от фронта. – Поне веднъж имам чувството, че съм казала нещо правилно. – И приятелят ми, Килорн Уорън. Не позволявайте на легионите да отведат и него.
Тиберий отговаря след по-малко от миг. Няколко Червени войници не значат нищо за него.
– Дадено.
Звучи по-малко като помилване и повече като смъртна присъда.
Девета глава
Лейди Марийна Титанос, дъщеря на лейди Нора Нол Титанос и лорд Етан Титанос, военачалник на Железния легион, наследница на Династията Титанос. Марийна Титанос. Титанос.
Новото ми име отеква в главата ми, докато Червените прислужници ме подготвят за предстоящото изстъпление. Трите момичета работят бързо и сръчно, без изобщо да говорят помежду си. Не ми задават и въпроси, макар че сигурно им се иска. Не казвай нищо, спомням си. Не им е позволено да разговарят с мен и със сигурност не им е позволено да говорят за мен с никого. Дори за странните неща, Червените неща, които съм сигурна, че виждат.
В продължение на множество мъчителни минути те се опитват да ме направят „подходяща“: къпят ме, фризират ме, боядисват ме, за да ме превърнат в глупавото създание, което се предполага да бъда. Гримът е най-ужасното нещо, особено гъстата бяла паста, нанесена по кожата ми. Изразходват три гърненца от нея, като покриват лицето, шията, ключиците и ръцете ми с блещукащата мокра пудра. В огледалото изглежда, сякаш топлината е изсмукана от мен, сякаш пудрата е покрила топлината в кожата ми. С ахване осъзнавам, че тя е предназначена да скрие естествената ми руменина, червенината, разцъфваща в кожата ми, червената кръв. Преструвам се на Сребърна и когато свършват с боядисването на лицето ми, всъщност изглеждам подобаващо за ролята. С новата бледност на кожата си и потъмнени очи и устни изглеждам студена, жестока като жив бръснач. Изглеждам Сребърна. Изглеждам прекрасна. И мразя това.
Колко ще продължи? Сгодена за принц. Дори като си го помисля само, звучи безумно. Защото наистина е. Никой Сребърен, който е с ума си, не би се оженил за теб, камо ли принц на Норта. Нито за да потуши бунт, нито за да скрие самоличността си, нито заради каквото и да било.
Тогава защо да прави това?
Когато камериерките ме набутват в една рокля, се чувствам като труп, обличан за погребение. Знам, че това не е далече от истината. Червените момичета не се омъжват за Сребърни принцове. Никога няма да нося корона или да седя на трон. Нещо ще се случи, може би злополука. Една лъжа ще ме въздигне, а един ден друга лъжа ще ме погуби.
Роклята е в тъмен нюанс на лилавото, осеяна със сребристо, изработена от коприна и прозрачна дантела. Всички династии имат свой цвят, спомням си, сещайки се за облечените във всички цветове на дъгата фамилии. Цветовете на Титанос, моето име, трябва да са лилаво и сребърно.
Когато една от камериерките посяга към обиците ми, като се опитва да ми отнеме и последното късче от стария ми живот, прилив на страх нахлува с пулсиране в мен.
– Не ги докосвай!
Момичето отскача назад, примигва бързо, а другите замръзват при избухването ми.
– Съжалявам, аз... – Една Сребърна не би се извинявала. Прочиствам гърло, овладявайки се. – Остави обиците. – Гласът ми звучи силен, твърд – царствен. – Можете да променяте всичко друго, но оставете обиците.