Когато кралица Елара се появява зад ъгъла, следвана от собствените си Пазители, Лукас прави нисък поклон. Сега тя е облечена в черно, червено и сребърно, цветовете на съпруга ѝ. С русата си коса и бледа кожа изглежда направо призрачно.
Сграбчва ме за ръката, притегляйки ме към себе си, докато вървим. Устните ѝ не се движат, но въпреки това чувам гласа ѝ, отекващ в главата ми. Този път не ми причинява болка или гадене, но въпреки това усещането е противно и нередно. Иска ми се да изпищя, да я изчопля с нокти от главата си. Но не мога да направя нищо, освен да я мразя.
Семейство Титанос били заличители, казва тя, гласът ѝ е навсякъде. Можели да взривяват неща само с едно докосване, както направи онова момиче Леролан по време на Изпитанието на кралиците. Когато се опитвам да си спомня момичето, Елара проектира неин образ директно в ума ми. Той проблясва, едва забележим, но все пак виждам как младо момиче в оранжево взривява скали и пясък като бомби. Майка ти, Нора Нол, била създателка на бури като останалите от Династията Нол. Създателите на бури контролират времето до известна степен. Не е често срещано, но техният съюз довел до твоите уникални умения да контролираш електричеството. Не казвай нищо повече, ако някой пита.
Какво всъщност искате от мен? Дори в ума ми гласът ми трепери.
Смехът ѝ рикошира в черепа ми – единственият отговор, който ще получа.
Запомни каква се очаква да бъдеш, и го помни добре, продължава тя, без да обръща внимание на въпроса ми. Преструваш се, че си отгледана като Червена, но си Сребърна по кръв. Сега си Червена по ум, Сребърна по сърце.
Тръпка на страх пробягва през тялото ми.
От сега до края на дните си трябва да лъжеш. Животът ти зависи от това, малко мълниеносно момиче.
Десета глава
Елара ме оставя да стоя в коридора, отново и отново обмисляйки думите ѝ.
Някога мислех, че съществува само това разделение – Сребърни и Червени, богати и бедни, крале и роби. Но между тях има много повече неща, които не разбирам, а сега се намирам насред всичко това. Израснах, като се питах дали ще имам храна за вечеря; сега стоя в дворец на косъм да бъда изядена жива.
Червена по ум, Сребърна по сърце се загнездва в ума ми и направлява постъпките ми. Очите ми остават широко отворени, обхващат с поглед величествения дворец, за който и Мер, и Марийна никога дори не са си и мечтали, но устните ми са стиснати в твърда черта. Марийна е впечатлена, но сдържа емоциите си. Тя е студена и безчувствена.
Вратите в края на коридора се отварят и разкриват най-голямата стая, която съм виждала, по-голяма дори от тронната зала. Не мисля, че някога ще свикна даже само с размерите на това място. Пристъпвам през вратите и излизам на една площадка. Стълби водят долу към пода, където всяка династия седи в хладно очакване с очи, вперени напред. Отново се придържат към цветовете си. Неколцина шушукат помежду си, вероятно обсъждат мен и моето малко шоу. Крал Тиберий и Елара стоят върху издигната повърхност на няколко метра по-високо от пода с лице към тълпата свои поданици. Никога не пропускат шанс да покажат властта си над другите. Или са много суетни, или са твърде наясно. Да изглеждаш могъщ, означава да бъдеш могъщ.
Принцовете са в тон с родителите си, в различни одежди в червено и черно, и двамата окичени с военни медали. Кал стои от дясната страна на баща си с неподвижно и безстрастно изражение. Ако знае за коя ще се ожени, не изглежда доволен от това. Мейвън също е там, от лявата страна на майка си, лицето му е като буреносен облак от емоции. По-младият брат не е толкова добър като Кал в прикриването на чувствата си.
Поне няма да ми се налага да си имам работа с добър лъжец.
– Ритуалът Изпитанието на кралиците винаги е радостно събитие, олицетворяващо бъдещето на нашето велико кралство и връзките, които ни държат силно сплотени пред лицето на враговете ни – обръща се кралят към тълпата. Те все още не ме виждат, застанала в края на стаята, гледайки надолу към всички тях. – Но както видяхте днес, Изпитанието на кралиците доведе не само бъдещата кралица.
Той се обръща към Елара, която стиска ръката му в своята с покорна усмивка. Промяната ѝ от дяволски злодей в изчервяваща се кралица е зашеметяваща.
– Всички помним най-светлата си надежда срещу мрака на войната, нашия военачалник, нашия приятел, пълководеца Етан Титанос – казва Елара.