Хората из стаята започват да шепнат в израз на обич или тъга. Дори патриархът на Династията Самос, жестокият баща на Еванджелин, свежда глава.
– Той доведе Железния легион до победа. Езерняците се бояха от него, нашите войници го обичаха. – Силно се съмнявам дори един Червен войник да е обичал Сребърния си командир. – Шпиони на езерняците убиха нашия обичан приятел Етан, промъквайки се през позициите, за да унищожат нашата единствена надежда за мир. Неговата съпруга, лейди Нора, добра и справедлива жена, загина заедно с него. В онзи съдбовен ден преди шестнайсет години Династията Титанос беше погубена. Бяха ни отнети приятели. Беше пролята Сребърна кръв.
В стаята се възцарява тишина, когато кралицата замълчава за миг, за да попие очите си, бършейки престорени, насилени сълзи. Няколко от момичетата, участнички в Изпитанието на кралиците, се размърдват смутено на местата си. Те не се интересуват от някакъв мъртъв военачалник, нито пък кралицата, не и наистина. Тук става дума за мен, за това някак да нахлузят короната на главата на едно Червено момиче, без някой да забележи. Това е фокуснически трик, а кралицата е умела във фокусите.
Очите ѝ ме намират, вдигайки пламтящ поглед към горния край на стълбите, и всички проследяват погледа ѝ. Някои изглеждат объркани, докато други ме разпознават от тази сутрин. А няколко души се втренчват в роклята ми. Те знаят кои са цветовете на Династията Титанос по-добре от мен, и разбират коя съм. Или поне коя се преструвам, че съм.
– Тази сутрин видяхме чудо. Видяхме как едно Червено момиче пада на арената като мълния, владеейки сила, каквато не би трябвало да има. – Надига се още шушукане, а няколко Сребърни дори се изправят. Момичето Самос изглежда бясно, черните му очи са приковани върху мен.
– Кралят и аз разпитахме подробно момичето, опитахме се да разберем откъде се е взело. – „Разпит“ е странен начин да опише бърникането из мозъка ми. – Тя не е Червена, но въпреки това е истинско чудо. Приятели мои, моля посрещнете с „добре завърнала се“ при нас лейди Марийна Титанос, дъщеря на Етан Титанос. Изгубена, а сега вече намерена.
С рязко движение на ръката си тя ми прави знак да се приближа. Подчинявам се.
Слизам по стълбите под гръмки аплодисменти, по-съсредоточена върху усилието да не се спъна. Но краката ми са сигурни, лицето – неподвижно, докато се спускам към стотици лица, които се чудят, зяпат, подозират. Лукас и моите стражи не ме следват: остават на площадката. Отново съм сама пред тези хора и никога не съм се чувствала толкова гола въпреки пластовете коприна и пудра. Отново съм благодарна за всичкия този грим. Той е моят щит между тях и истината за произхода ми. Истина, която дори не разбирам.
Кралицата посочва с жест към едно открито място на първия ред на тълпата и аз си проправям път към него. Момичетата от Изпитанието на кралиците ме наблюдават, питайки се защо съм тук и защо изведнъж се оказвам толкова важна. Но са само любопитни, не разгневени. Гледат ме със съжаление, съчувстват доколкото могат на тъжната ми история. С изключение на Еванджелин Самос. Когато най-накрая стигам до мястото си, тя седи точно до него с очи, кръвнишки вперени в моите. Кожените ѝ дрехи и железни капси вече ги няма: сега носи облекло от преплетени метални халки. От начина, по който се стягат пръстите ѝ, се досещам, че единственото ѝ желание е да обвие ръце около гърлото ми.
– Спасена от участта на родителите си, лейди Марийна била прибрана от фронта и отведена в Червено село на по-малко от десет мили оттук – продължава кралят, подемайки разказа, за да може да опише невероятния обрат в историята ми. – Отгледана от Червени родители, тя работеше като Червена прислужница. И до тази сутрин вярваше, че е една от тях. – Ахването, придружаващо думите му, ме кара да заскърцам със зъби. – Марийна беше нешлифован диамант, работеща в собствения ми дворец, под носа ми – тя, дъщерята на покойния ми приятел. Но вече не. За да изкупя невежеството си и за да се отплатя на баща ѝ и на нейната династия за огромните им заслуги към кралството, бих искал да използвам този момент, за да оповестя съюзяването на Династията Калоре и възкръсналата Династия Титанос.
Ново ахване, този път – от участничките в Изпитанието на кралиците. Мислят си, че ще им отнема Кал. Мислят, че съм тяхна съперница. Вдигам очи към краля, мълчаливо умолявайки го да продължи, преди някое от момичетата да ме убие.
Почти мога да почувствам как студеният метал на Еванджелин се врязва в мен. Тя преплита здраво пръсти, кокалчетата ѝ са побелели, докато се съпротивлява на порива да ме одере жива пред очите на всички. От другата ѝ страна зловещият ѝ баща слага длан върху ръката ѝ, за да я задържи.