Не го пропилявай.
– Трябва да спра на още едно място. – Преди Кал да успее да възрази, докарвам най-хубавата си усмивка. – Изобщо няма да отнеме дълго, обещавам.
За моя изненада той кимва бавно в тъмното.
– Работа в Двореца, това е много престижно. – Уил се киска, докато сядам във фургона му. Старата синя свещ още гори, хвърляйки местещи се светлинки около нас. Както и подозирах, Фарли отдавна си е отишла.
Когато се уверявам, че вратата и прозорците са затворени, снижавам глас:
– Не работя там, Уил. Те...
За моя изненада Уил махва с ръка и ме прекъсва:
– О, знам всичко това. Чай?
– Ъъ, не. – Думите ми излизат треперливи от шока. – Ти как...
– Кралските маймуни избраха кралица миналата седмица, разбира се, че трябваше да го излъчат в Сребърните градове – обажда се глас иззад една завеса. Фигурата пристъпва навън, разкривайки не Фарли, а нещо, което прилича на върлина в човешки образ. Главата му опира в тавана и го кара да се снишава тромаво. Алената му коса е дълга, в тон с червения шарф, преметнат напряко по тялото му от рамото до хълбока. Закопчан е със същата брошка със слънце, каквато носеше Фарли в излъченото си по телевизията изявление. Не ми убягва и портупеят около кръста му, пълен с лъскави патрони и чифт пистолети. Той също е от Алената гвардия.
– Показаха ви по всички Сребърни екрани, лейди Титанос. – Изрича титлата ми като ругатня. – Вас и онова момиче Самос. Кажете ми толкова ли е противна, колкото изглежда?
– Това е Тристан, един от заместниците на Фарли – вмята Уил. Поглежда го укорително. – Дръж се вежливо, Тристан.
– Защо? – обаждам се подигравателно. – Еванджелин Самос е кръвожадна проклетница.
С усмивка Тристан хвърля към Уил самодоволен поглед.
– Не всички са маймуни – добавям тихо, спомняйки си милите думи на Мейвън по-рано днес.
– За кого говориш – за принца, за когото си сгодена, или за онзи, който чака в гората? – пита спокойно Уил, все едно задава въпрос за цената на брашното.
В рязък контраст с него Тристан избухва и изскача от мястото си. Стигам преди него до вратата с две протегнати длани. За щастие се въздържам. Последното нещо, което ми трябва, е да поразя с електричество член на Алената гвардия.
– Довела си тук Сребърен? – изсъсква, наведен към мен. – Принца? Знаеш ли какво бихме могли да постигнем, ако го пленим? За какво можем да се пазарим?
Макар че се извисява над мен, аз не отстъпвам:
– Остави го на мира.
– Няколко седмици в лоното на лукса и кръвта ти вече е сребърна колкото тяхната – процежда той с вид, сякаш му се иска да ме убие. – И мен ли ще поразиш с електричество?
Това ме жегва и той го знае. Отпускам ръце, изплашена, че може да ме предадат.
– Не защитавам него, защитавам теб, смотан глупак такъв. Кал е роден и възпитан като войник и може да изгори до основи цялото това село, ако наистина поиска. – Не че би го направил. Надявам се.
Ръката на Тристан посяга към пистолета.
– Ще ми се да го видя как опитва.
Но Уил слага набръчкана длан върху ръката му. Докосването е достатъчно да накара бунтовника да се успокои.
– Достатъчно – прошепва той. – За какво дойде тук, Мер? Килорн е в безопасност, а също и братята и сестра ти.
Поемам си тежко дъх, все още гледам настойчиво Тристан. Той току-що заплаши да отвлече Кал и да го задържи за откуп. И по някаква причина мисълта за такова нещо дълбоко не ми харесва.
– Моят... – Изрекла съм само една дума, а вече ми е трудно. – Шейд е бил част от Гвардията. – Вече не е въпрос, а истина. Уил свежда поглед извинително, а Тристан дори навежда глава. – Убили са го заради това. Убиха брат ми, а сега Сребърните искат да се държа, сякаш съм съгласна с това.
– Мъртва си, ако откажеш – отвръща Уил, казвайки ми това, което вече знам.
– Нямам такова намерение. Ще кажа каквото поискат. Но... – Гласът ми пресеква леко, докато се готвя да поема по този нов път. – Аз съм в двореца, центъра на техния свят. Бърза съм, тиха съм и мога да помогна на каузата.
Тристан накъсано си поема въздух през зъби, изправяйки се отново в цял ръст. Въпреки гнева му по-рано сега в очите му блести нещо като гордост.
– Искаш да се включиш.
– Да.
Уил стиска челюст, погледът му ме пронизва.
– Надявам се, че знаеш с какво се обвързваш. Тази война не е просто моя или на Фарли, или на Алената гвардия – тя е твоя. До самия край. И не за да отмъстиш за брат си, а за да отмъстиш за всички ни. Да се бориш за онези преди нас и да спасиш тези, които тепърва ще дойдат.