Соня и Илейн стоят от двете ѝ страни с еднакви самодоволни усмивки. Сега, когато не ме заплашват, те сякаш се подмазват на самата бъдеща кралица.
Полагам всички усилия да ги пренебрегна и откривам, че се оглеждам за Мейвън. Той седи в един ъгъл, отделен от другите. Поне можем да бъдем насаме. Следва ме шепот, докато повече от дузина тийнейджъри благородници ме гледат как вървя към него. Няколко свеждат глави в опит да бъдат вежливи, но повечето изглеждат предпазливи. Момичетата са особено нервни: в края на краищата аз наистина отмъкнах един от техните принцове.
– Доста се забави. – Мейвън се изкисква, щом сядам до него. Не изглежда като част от тълпата, нито пък иска да бъде. – Ако не бях по-наясно, щях да кажа, че се опитваш да страниш от нас.
– Само от една определена личност – отвръщам, хвърляйки поглед назад към Еванджелин. Тя се е превърнала в център на вниманието близо до стената с мишените, където се перчи заради приятелчетата си – прави смайваща демонстрация. Металните ѝ ножове свистят из въздуха и се забиват точно в центъра на мишените си.
Мейвън ме гледа как я наблюдавам, очите му са замислени:
– Когато се върнем в столицата, няма да се налага да я виждаш толкова често – промърморва. – Тя и Кал ще са заети да обикалят страната, за да изпълняват задълженията си. А ние ще си имаме наши задължения.
Перспективата да се махна далеч от Еванджелин, е вълнуваща, но освен това ми напомня за неотклонно тиктакащия часовник, който ми оставя все по-малко време. Скоро ще съм принудена да оставя Двореца, речната долина и семейството си далеч зад гърба си.
– Знаеш ли кога се връщаш... – заеквам, поправяйки се. – Искам да кажа кога се връщаме в столицата?
– След Прощалния бал. Казаха ли ти за това?
– Да, майка ти го спомена, а лейди Блонос се опитва да ме научи да танцувам... – Млъквам, без да довърша, обзета от смущение. Вчера тя се опита да ме накара да усвоя няколко стъпки, но в крайна сметка само падах. Ключова дума: опита се. С кражбите мога да се справям отлично, но танцуването очевидно не е силата ми.
– Не се тревожи, на нас няма да ни се наложи да танцуваме много.
Мисълта за танцуване ме ужасява, но преглъщам страха:
– А на кого ще се наложи?
– На Кал – казва той без колебание. – Големият брат е принуден да понася твърде много глупави разговори и да танцува с куп дразнещи момичета. Помня миналата година... – Спира, за да се засмее на спомена. – Соня Айрал вървеше след него през цялото време, натрапваше се в танците, опитваше се да го отвлече, за да се позабавляват. Наложи се да се намеся и да се принудя да изтанцувам с нея две песни, за да може Кал малко да си отдъхне.
Мисълта за двамата братя, сплотени срещу легион от отчаяни момичета, ме разсмива, когато си представям докъде ли трябва да са стигнали, за да се спасяват взаимно. Но докато усмивката ми става по-широка, тази на Мейвън помръква.
– Поне този път Самос ще се е увесила на ръката му. Момичетата не биха посмели да я ядосат.
Изсумтявам, спомняйки си как рязко и силно хвана ръката ми.
– Горкият Кал.
– А как беше гостуването ти вчера? – пита той – има предвид отскачането ми до вкъщи. Значи Кал не му е разказал подробности.
– Тежко. – Само така мога да го опиша. Сега семейството ми знае каква съм, а Килорн сам се обрече на Гвардията. И разбира се, Шейд е мъртъв. – Един от братята ми е бил екзекутиран точно преди освобождаването от военна повинност.
Той пристъпва от крак на крак до мен и очаквам да се чувства неудобно. В края на краищата това беше дело на собствените му хора. Вместо това слага ръка върху моята:
– Толкова съжалявам, Мер. Сигурен съм, че не го е заслужавал.
– Не, не го заслужаваше – прошепвам, спомняйки си защо загина брат ми. Сега аз съм поела по същия път.
Мейвън се взира напрегнато в мен, сякаш се опитва да прочете тайната в очите ми. Поне веднъж се радвам за уроците на Блонос или в противен случай щях да предположа, че Мейвън може да чете мисли също като кралицата. Но не, той е възпламенител и само възпламенител. Малцина Сребърни наследяват способности от майките си и никой досега не е имал повече от една способност. Така че моята тайна, новата ми преданост към Алената гвардия, е само моя.