Когато протяга ръка, за да ми помогне да стана, аз я поемам. Навсякъде около нас другите загряват: повечето правят упражнения за разтягане или джогинг из стаята, но няколко души са по-впечатляващи. Илейн ту се губи от полезрението ми, ту се появява отново, като манипулира светлината около себе си, докато изчезва напълно. Едно момче вятърен тъкач, Оливър от Династията Ларис, създава миниатюрен вихър между дланите си и раздвижва мънички прашинки. Соня лениво си разменя удари с Андрос Егри, нисък, но мускулест осемнайсетгодишен младеж. Като коприна Соня е брутално умела и бърза и би трябвало да е в състояние да го надвие, но Андрос отговаря подобаващо на всеки неин удар в свиреп танц. Сребърните от Династията Егри са очи, което означава, че могат да виждат непосредственото бъдеще, и Андрос използва способностите си в пълна степен. Изглежда че никой не взима надмощие: това е игра по-скоро на баланс, отколкото на сила.
Само си представете на какво са способни в действителност. Толкова силни, толкова могъщи. И това са само децата. И в един миг надеждата ми се изпарява, преобразявайки се в страх.
– Позиции – казва един глас, тих като шепот.
Новият ми инструктор влиза безшумно с Кал до себе си и с един левитатор от Династията Провос зад двамата. Като добър войник Кал върви в крак с инструктора, който изглежда дребен и невзрачен до едрото тяло на принца. По бледата му кожа има бръчки, а косата му е бяла като дрехите – свидетелство за истинската му възраст и за династията му. Династията Арвън, безмълвната династия, спомням си, сещайки се за уроците си. Значима династия, притежаваща много власт и сила и всички неща, в които Сребърните вярват. Спомням си го дори отпреди да се превърна в Марийна Титанос, от времето, когато бях малко момиче. Той надзираваше излъчваните по телевизията екзекуции, разпореждайки се с Червените и дори със Сребърните, осъдени на смърт. А сега знам защо са избрали него за тази задача.
Момичето от Династията Хейвън се появява с примигване, внезапно отново видимо, докато бушуващият вятър замира в ръцете на Оливър. Ножовете на Еванджелин падат от въздуха и дори аз чувствам как пелена от спокойно небитие се спуска върху мен и замъглява електрическото ми усещане.
Той е Рейн Арвън, инструкторът, екзекуторът, безмълвието. Той може да принизи един Сребърен до това, което тези хора мразят най-много: до Червен. Може да изключи способностите им. Може да ги направи нормални.
Докато аз зяпам глупаво, Мейвън ме дръпва да застана зад него с Кал начело на редицата ни. Еванджелин е първа в редицата до нас и поне този път няма вид да се интересува от мен. Очите ѝ остават приковани върху Кал, докато той се настанява: изглежда съвсем като у дома си на това място, където има власт.
Арвън не си губи времето да ме представя. Всъщност сякаш изобщо не забелязва, че съм се включила в занятието му.
– Обиколки – нарежда той с груб и нисък глас.
Хубаво. Нещо, в което всъщност ме бива.
Потегляме в редици, обикаляйки в кръг помещението със спокойно темпо в блажено мълчание. Пришпорвам се да съм по-бърза, наслаждавам се на физическите упражнения, които ми липсваха толкова много, докато профучавам право покрай Еванджелин. После до мен остава само Кал, който задава темпото за останалите. Хвърля ми крива усмивка, докато ме наблюдава как тичам. Това е нещо, което умея; нещо, което дори ми доставя наслада.
Усещам по странен начин краката си по покрития с настилка под, отскачащи с всяка стъпка, но кръвта, която блъска в ушите ми, потта, темпото са все познати неща. Ако затворя очи, мога да се престоря, че съм обратно в селото с Килорн или братята ми, или просто сама. Просто свободна.
Тоест до момента, в който една част от стената се люшва и замахва, уцелвайки ме в стомаха.
Събаря ме на пода и аз се просвам, но това, което всъщност ме боли, е наранената ми гордост. Групата бегачи се отдръпва и Еванджелин се ухилва самодоволно през рамо, гледайки ме как изоставам. Само Мейвън забавя крачка и ме чака да ги настигна.
– Добре дошла на тренировките. – Подсмихва се, докато ме гледа как се измъквам от препятствието.
Из цялата стая други части от стената се разместват и образуват бариери за бегачите. Всички други се справят гладко и безпроблемно; свикнали са с това. Кал и Еванджелин са начело на групата, прескачат или се провират под всяко препятствие, когато се появи пред тях. С крайчето на окото си забелязвам как левитаторът от Династията Провос насочва участъците от стената и ги кара да се движат. Дори май ми се хили самодоволно.