Макар че полага големи старания да изглежда мрачен, да държи гърба си изправен и да попречи на устните си да затреперят, мога да видя момчето под маската. Част от мен иска да го прегърне, да го утеши, но Фарли би ме спряла, преди да успея. Когато сваля пистолета си бавно изпускам дъх, който не съм осъзнала, че съм затаила.
– Момчето говори истината – казва прислужникът Холанд. Премества се и застава до Мейвън, странно готов да закриля своя принц. – Чувствал се е така вече от месеци, откакто се е върнал от фронта.
– А ти му разказа за нас след няколко изпълнени със сълзи нощи? – изсумтява насмешливо Фарли, насочвайки страховития си поглед към Холанд. Но той остава твърд.
– Познавам принца още от момче. Всеки, близък до него, може да види, че сърцето му се е променило. – Холанд хвърля кос поглед към Мейвън, сякаш си спомня момчето, което е бил. – Помислете си какъв съюзник би могъл да бъде. Колко би могъл да промени нещата.
Мейвън е различен. Знам това от собствен опит, но нещо ми подсказва, че думите ми няма да повлияят на Фарли. Само Мейвън може да направи това сега.
– Закълни се в цветовете си – изръмжава му тя.
Древна клетва според нейно благородие лейди Блонос. Все едно да се закълнеш едновременно в живота си, семейството си и бъдещите си деца. А Мейвън не се поколебава да го стори.
– Заклевам се в цветовете си – казва той, като свежда глава. – Обричам се на Алената гвардия. – Звучи като предложението му за брак, но това е далеч по-важно и по-смъртоносно.
– Добре дошъл в Алената гвардия – казва тя най-накрая, отдръпвайки шала си.
Придвижвам се тихо по мозаечния под, докато усещам ръката му в моята. Тя изгаря от вече позната горещина.
– Благодаря ти, Мейвън – прошепвам. – Нямаш представа какво означава това за нас. За мен.
Всеки друг би се усмихнал при перспективата да вербува един Сребърен, и при това – кралска особа, но Фарли почти не реагира.
– Какво си готов да направиш за нас?
– Мога да ви давам информация, разузнавателни сведения, каквото ви потрябва, за да продължите напред с операцията си. Участвам заедно с баща си в заседания относно данъците...
– Не се интересуваме от данъците – тросва се Фарли. Хвърля ми гневен поглед, сякаш аз съм виновна, че не ѝ харесва това, което той предлага. – Трябват ни имена, местонахождения, мишени. Какво да поразяваме и кога да причиняваме най-големи щети. Можеш ли да ми осигуриш това?
Мейвън пристъпва смутено от крак на крак:
– Бих предпочел не толкова враждебно държание – промърморва. – Насилническите ви методи не ви печелят приятели.
Фарли се изсмива подигравателно и оставя звука да отекне из оранжерията:
– Вашите хора са хиляда пъти по-свирепи и жестоки от моите. Прекарахме последните няколко столетия под ботуша на Сребърните и няма да се измъкнем, като се държим мило.
– Предполагам – промърморва Мейвън. Досещам се, че мисли за Томас, за всеки, когото е гледал как умира. Рамото му докосва леко моето, когато се дръпва назад, криейки се в мен за закрила. Фарли не пропуска да забележи това и едва не се изхилва на глас.
– Малкият принц и малкото мълниеносно момиче. – Тя се засмива. – Двамата си подхождате. Единият – страхливец, а ти – обръща се към мен, стоманеносините ѝ очи горят – последния път, когато се срещнахме, отчаяно се надяваше на чудо.
– Открих го – казвам ѝ. За да потвърдя думите си, ръцете ми заискряват, хвърляйки танцуваща пурпурна светлина над нас.
Тъмнината сякаш се раздвижва и членове на Алената гвардия се показват в заплашителен ред, излязъл от дървета и храсти. Лицата им са маскирани с шалове и карирани кърпи, но те не крият всичко. Най-високият трябва да е Тристан с дългите си крайници. От начина, по който стоят, напрегнати и готови за действие, се досещам, че се страхуват. Лицето на Фарли обаче не се променя. Тя знае, че хората, чиято задача е да я защитават, няма да направят кой знае какво срещу мен или Мейвън, но изобщо не изглежда стресната. За моя огромна изненада най-накрая се усмихва. Усмивката ѝ е страховита, пълна със зъби и необуздан глад.
– Можем да бомбардираме и изгорим до основи всеки сантиметър от тази страна – промърморва тя, като мести поглед между нас с нещо като гордост, – но това никога няма да причини щетите, които вие двамата можете да причините. Сребърен принц, който се обръща срещу короната си, Червено момиче със способности. Какво ще кажат хората, когато ви видят застанали редом с нас?