– Ще видиш след минута – отвръща Мейвън със странно безучастен тон.
Когато Арвън влиза с Провос, дори неговата походка е странно пружинираща. Не излайва заповед да тичаме, а вместо това се приближава към класа.
– Тирана – промърморва инструктор Арвън.
Момиче в екип на сини райета, нимфата от Династията Осанос, веднага застава нащрек. Отправя се към центъра на терена в очакване на нещо. Изглежда еднакво развълнувана и ужасена.
Арвън се обръща и ни обхожда с търсещ поглед. За секунда очите му се задържат върху мен, но за щастие, се преместват върху Мейвън.
– Принц Мейвън, ако обичате. – Посочва към мястото, където чака Тирана.
Мейвън кимва и отива да застане до нея. И двамата се напрягат с конвулсивно присвиващи се пръсти, докато очакват онова, което се задава.
Внезапно тренировъчният терен се раздвижва около тях, като изтласква нагоре прозрачни стени, които образуват нещо. Провос отново вдига ръце, използвайки способностите си, за да преобрази тренировъчната зала. Когато конструкцията се оформя, сърцето ми заблъсква като чук, щом осъзнавам точно какво е.
Арена.
Кал заема мястото на Мейвън до мен с бързи и безшумни движения.
– Няма да се наранят помежду си – обяснява той. – Арвън ни спира, преди някой да успее да нанесе истинска вреда, а наблизо има лечители.
– Успокояващо – изричам задавено.
В центъра на бързо оформящата се арена Мейвън и Тирана се готвят за двубоя си. Гривната на Мейвън искри, в дланите му пламти огън, пълзящ нагоре по ръцете му, докато от въздуха се процеждат капчици влага и се завъртат във вихър около Тирана в стряскаща демонстрация. И двамата изглеждат готови за битка.
Нещо в безпокойството ми кара Кал да застане нащрек:
– Мейвън ли е единствената причина да се тревожиш?
Ни най-малко.
– Нещата с Протокола не са много лесни точно сега. – Не лъжа, но в списъка с проблемите ми усвояването на танците е съвсем на дъното. – Изглежда, че в танците съм още по-зле, отколкото в запаметяването на дворцовия етикет.
За моя изненада Кал се разсмива високо:
– Сигурно си ужасна.
– Е, трудно е да се учиш без партньор – сопвам се и го поглеждам наежено.
– Наистина.
Последните две парчета се сключват, завършват тренировъчната арена и ограждат Мейвън и противницата му. Сега те са отделени от нас, останалите, с дебело стъкло, впримчени заедно в миниатюрна версия на бойна арена. Последния път, когато гледах Сребърни да се бият, един от тях едва не загина.
– Кой има надмощие? – пита Арвън, обръщайки се към класа. Всички ръце освен моята се изстрелват във въздуха. – Илейн?
Момичето Хейвън издава брадичка напред и проговаря гордо:
– Тирана има надмощие. Тя е по-възрастна и по-опитна. – Илейн казва това, сякаш е най-очевидното нещо на света. Бузите на Мейвън се обливат в белота, макар че се опитва да я прикрие. – А водата побеждава огъня.
– Много добре. – Арвън премества поглед обратно към Мейвън, предизвиквайки го да възрази. Но Мейвън си държи езика зад зъбите и оставя усилващия се огън да говори вместо него. – Впечатлете ме.
Те се сблъскват като буреносни облаци, които плюят огън и дъжд в двубой на стихиите. Тирана използва водата си като щит и този щит е непроницаем за огнените атаки на Мейвън. Всеки път, щом се приближи към нея, замахвайки с пламтящи юмруци, при отдръпването му от тях излиза само пара. Битката изглежда равностойна, но по някакъв начин Мейвън сякаш има надмощие. Той е в нападение и притиска Тирана към една стена.
Навсякъде около нас класът надава възгласи, насърчаващи воините. Някога се отвращавах от подобни демонстрации, но сега ми е трудно да си трая. Всеки път, когато Мейвън атакува все по-близо до приковаването на Тирана към тепиха, едва се удържам да не заликувам с другите.
– Това е капан, Мейви – прошепва Кал по-скоро на себе си, отколкото на някого.
– Какво има? Какво се кани да направи тя?
Кал поклаща глава:
– Само гледай. Хванала го е натясно.
Тирана обаче има вид на всякаква друга, но не и на победителка. Притисната е към стената, дуелира се упорито зад водния си щит, докато блокира удар след удар.
Не ми убягва мълниеносният миг, когато Тирана буквално насочва прилива към Мейвън. Сграбчва го за ръката и дърпа, завъртайки се кръгом, така че в миг си разменят местата. Сега зад щита ѝ е Мейвън, заклещен между водата и стената. Но той не може да контролира водата и тя го притиска, възпира го дори докато се опитва да я унищожи с пламъци. Водата само кипва, като прави мехурчета по пламтящата му кожа.