Кал ги зарязва, без да си прави труда да гледа, когато един лечител на повърхностни рани се появява, за да се погрижи за двамата. Той ме спаси, отведе ме у дома, наруши правилата заради мен. И е безмилостен войник, наследникът на един окървавен престол.
Кръвта на Кал може и да е сребърна, но сърцето му е черно като изгоряла кожа.
Когато очите му бавно се насочват към моите, се заставям да извърна поглед. Вместо да позволя на топлината му, на странната му доброта да ме обърка, запазвам пъкъла в паметта си. Кал е по-опасен от всички тях, взети заедно. Не мога да забравя това.
– Еванджелин, Андрос – казва рязко Арвън и кимва към двамата. Андрос издишва шумно, почти раздразнен при перспективата да се бие – и да загуби – с Еванджелин, но покорно се затътря на арената. За моя изненада Еванджелин не помръдва.
– Не – казва тя дръзко, забивайки стъпала в пода.
Когато Арвън се завърта рязко към нея, гласът му се повишава над обичайния му шепот и реже като бръснач:
– Моля, какво казахте, лейди Самос?
Тя насочва черните си очи към мен, а погледът ѝ е по-остър от всеки нож.
– Предизвиквам Марийна Титанос.
Седемнадесета глава
Категорично не – гръмко заявява Мейвън. – Тя тренира само от две седмици, ще я прекършиш.
В отговор Еванджелин просто свива рамене и позволява на ленива самодоволна усмивка да се издигне към чертите на лицето ѝ. Пръстите ѝ танцуват по бедрото ѝ и почти мога да ги почувствам като хищни нокти по кожата си.
– Е, и какво, ако го направи? – намесва се Соня и ми се струва, че за миг зървам в погледа ѝ нещо от баба ѝ. – Лечителите са тук.Нищо няма да стане. Освен това, ако ще тренира с нас, не е зле да го прави, както трябва, нали?
Нищо няма да стане, помислям си подигравателно. Нищо няма да стане, освен че кръвта ми ще бъде изложена на показ пред всички. Сърцето ми блъска глухо в главата, ритъмът му се забързва с всяка изминала секунда. Над главите ни светлините блестят ярко, осветявайки ринга; трудно ще е да се скрие кръвта ми и те ще ме видят такава, каквато съм в действителност. Червената, лъжкинята, крадлата.
– Бих искала да наблюдавам още известно време, преди да изляза на ринга, ако не възразявате – отвръщам, положила всички усилия да звуча като Сребърна. Вместо това гласът ми потреперва. Еванджелин долавя треперенето.
– Твърде си изплашена, за да се биеш? – предизвиква ме тя и прави лениво движение с ръка. Един от ножовете ѝ, малко оръжие, подобно на зъб от сребро, се завърта бавно около китката ѝ в открита заплаха. – Бедното малко мълниеносно момиче.
Да, иска ми се да изкрещя. Да, изплашена съм. Но Сребърните не признават такива неща. Сребърните си имат гордост, имат сила – и нищо друго.
– Когато се бия, възнамерявам да победя – казвам вместо това, запращайки собствените ѝ думи обратно в лицето ѝ. – Не съм глупачка, Еванджелин, и все още не мога да победя.
– Тренирането извън ринга може да те доведе само дотук, Марийна – измърква Соня, хванала се с радост за оправданието ми. – Не сте ли съгласен, инструкторе? Как може тя някога да очаква да спечели, ако не опитва?
Арвън знае, че в мен има нещо различно, причина за умението ми и силата ми. Но не може да проумее какво е и в погледа му проблясва любопитство. Той също иска да ме види на ринга. А единствените ми съюзници, Кал и Мейвън, си разменят разтревожени погледи, питайки се как да се придвижват по такъв несигурен терен. Не са ли го очаквали? Не са ли мислили, че ще се стигне дотук?
Или може би именно това ме е чакало през цялото време. Смърт при злополука на тренировка, още една лъжа, която кралицата да разказва, подобаваща смърт за момичето, чието място не е тук. Това е капан, в който влязох по своя воля.
Играта ще свърши. И всички, които обичам, ще са загубили.
– Лейди Титанос е дъщеря на мъртъв герой от войната и вие не можете да направите нищо, освен да я дразните – изръмжава Кал, хвърляйки кръвнишки погледи към момичетата. Те като че ли не забелязват, и почти се присмиват на неубедителната му защита. Може и да е роден боец, но е безпомощен, когато става въпрос за думи.
Соня се настървява още повече, лукавата ѝ природа взема връх. Докато Кал е воин на ринга, тя е войник на речта и извърта думите ми с плашеща лекота.