Пазителката кимва, улавя Фарли за китката и я издърпва от килията. Решетките се плъзват отново на мястото си зад нея, като затварят останалите в капан. Уолш и Килорн се втурват към решетките, и двамата – олицетворение на страха.
Пазителката принуждава Фарли да застане на колене и очаква следващата заповед.
– Сър?
Кал отива и застава над нея, дишайки тежко. Поколебава се, преди да проговори, но гласът му е силен:
– Още колко души сте там?
Челюстите на Фарли се сключват, тя стиска зъби. По-скоро ще умре, отколкото да проговори.
– Започнете с ръката.
Пазителката извива грубо ранената ръка на Фарли. Тя изскимтява от болка, но все така не казва нищо. Нужно ми е цялото ми самообладание, за да не ударя Пазителката.
– А наричате нас диваци – процежда Килорн, притиснал чело към решетките.
Бавно Пазителката отлепва подгизналия от кръв ръкав на Фарли и допира бледи жестоки ръце до кожата ѝ. При докосването Фарли изпищява, но нямам представа защо.
– Къде са другите? – пита настойчиво Кал и коленичи да я погледне в очите. За миг тя притихва, поемайки си накъсано дъх. Той се надвесва, търпеливо я чака да се пречупи.
Вместо това Фарли се навежда рязко напред и с все сила го блъсва с глава.
– Ние сме навсякъде. – Засмива се, но изпищява отново, когато Пазителката подновява изтезанието.
Кал се съвзема бързо, притиснал ръка до сега счупения си нос. Някой друг сигурно би отвърнал на удара, но той не го прави.
Червени точици като убождания от карфица се появяват върху ръката на Фарли около дланта на Пазителката. Нарастват с всяка изминала секунда – остри и лъскави червени връхчета, стърчащи право от вече синкавата кожа. Пазител Глиакон. Династия Глиакон. Умът ми литва обратно към часовете по Протокол, към уроците за династиите. Замразители.
Стреснато осъзнавам, и се налага да извърна поглед.
– Това е кръв – прошепвам, неспособна да погледна назад. – Тя замразява кръвта ѝ. – Мейвън само кимва със сериозни и пълни със скръб очи.
Зад нас Пазителката продължава да действа по-нагоре по ръката на Фарли. Червени ледени висулки, остри като бръсначи, пронизват плътта ѝ, прерязват всеки нерв, причиняват болка, която не мога да си представя. Дъхът на Фарли излиза със свистене през стиснатите ѝ зъби. Тя все така не казва нищо. Сърцето ми препуска с отминаването на секундите, питам се кога ли ще се върне кралицата и се чудя дали играта ни наистина ще приключи.
Най-накрая Кал скача на крака:
– Достатъчно.
Друг Пазител, лечител на повърхностни рани от Династията Сконос, се свлича на колене до Фарли. Тя едва не припада, взирайки се безизразно в ръката си, сега назъбена от ножове от замръзнала кръв. Новият Пазител я изцерява бързо, като движи ръце в умели, отработени жестове.
Фарли се подсмихва мрачно, когато топлината се връща в ръката ѝ.
– И всичко – само за да го направите отново, нали?
Кал скръства ръце зад гърба си. Споглежда се с баща си, който кимва.
– Да – въздъхва Кал, като поглежда отново към замразителката. Но тя не получава шанс да продължи.
– КЪДЕ Е ТЯ? – изкрещява ужасен глас, отеквайки надолу по стълбите към нас.
При звука Еванджелин се извърта рязко и се втурва към най-долния им край.
– Тук съм! – изкрещява в отговор.
Когато Птолемей Самос слиза да прегърне сестра си, трябва да впия нокти в дланта си, за да възпра реакцията си. Той стои там, жив и дишащ, и ужасно ядосан. На пода Фарли изругава под нос.
Той се задържа само за миг и заобикаля Еванджелин с ужасяваща ярост в очите. Бронираният му екип е унищожен на рамото, раздробен на прах от куршум. Но кожата отдолу е невредима. Изцелена. Той тръгва с бавни дебнещи стъпки към килията, ръцете му се огъват. Металните решетки потрепват в улеите си, скърцайки силно по бетона.
– Птолемей, още не... – изръмжава Кал, като посяга да го сграбчи, но Птолемей изблъсква принца. Въпреки едрия си ръст и силата си Кал се препъва назад.
Еванджелин се обръща към брат си, като го дърпа за ръката:
– Не, имаме нужда да проговорят! – С едно свиване на рамото си той разкъсва хватката ѝ – дори тя не може да го спре.
Решетките пукат, скърцат пронизително от силата му, когато килията се отваря пред него. Дори Пазителите не могат да го спрат, когато закрачва напред, придвижвайки се бързо с отработени движения. Килорн и Уолш се отместват тромаво, отскачат назад към каменните стени, но Птолемей е хищник, а хищниците нападат слабите. Със счупения си крак, почти неспособен да помръдне, Тристан няма шанс.