— Разбира се, баща му те повика — отбеляза тя, докато преместваше чифт пантофки от змийска кожа и кафява чашка с чинийка от един стол, за да ми стори място да седна.
Гласът й бе мек и ленив. Казах й истината:
— Повика ме Доналд Уилсън. Аз го чаках да се срещнем, а междувременно някой го убил.
— Не излизай, Дан — обърна се тя към Ролф.
Той се върна в стаята, а тя — на своето място, до масата. Дан се настани срещу нея, подпря на тънка ръка слабото си лице и ме загледа безучастно.
Тя сви вежди, при което между тях се появиха две бръчки, и запита:
— Значи му е било известно, че някой иска да го убие?
— Не зная. Той не ми каза какво иска. Може би е търсил само помощ за реформаторската си кампания.
— А ти…?
Оплаках се:
— Направо не е интересно да си ченге, при положение че някой друг ти измъква изпод носа представлението и провежда разпита вместо теб.
— Искам да разбера какво става — отвърна тя с тих, задавен смях.
— И аз искам това. Например бих желал да науча защо си го накарала да потвърди чека.
Много небрежно Дан Ролф се размърда в стола, облегна се назад и скри тънките си ръце под ръба на масата.
— Значи си разбрал за това? — запита Дайна Бранд. Кръстоса левия си крак върху десния и погледна надолу. Очите й се спряха върху бримката. — Ще престана да ги нося! Честна дума! — заоплаква се тя. — Тръгвам боса. Вчера платих пет долара за тези чорапи. А сега — гнила работа. Всеки ден… бримки, бримки, бримки!
— Не е тайна — рекох аз. — Имам пред вид чека, не бримките. Нунан го е взел.
Тя погледна към Ролф, който в един миг престана да ме наблюдава и й кимна с глава.
— Ако говориш на моя език — провлачено започна тя, като ме гледаше с присвити очи, — може да съм в състояние да ти помогна.
— Може би, ако го знаех.
— Пари — обясни тя. — Колкото повече, толкова по-добре. Обичам ги.
Отвърнах с поуката:
— Спестените пари са спечелени пари. Мога да ти спестя пари и нещастия.
— Това за мен не означава нищо — заяви тя, — въпреки че звучи искрено.
— От полицията не са ли те питали за чека?
Тя поклати отрицателно глава.
— Нунан възнамерява да ви вкара двамата с Шепота зад решетките.
— Не ме плаши — изсъска тя. — Аз съм само едно дете.
— На Нунан му е известно, че Талер е знаел за чека. Знае също, че докато Уилсън е бил при теб, Талер е идвал тук, но не е влязъл. Известно му е още, че когато Уилсън е бил застрелян, Талер се е навъртал наоколо и че той и някаква жена са били забелязани да се надвесват над убития.
Момичето взе един молив от масата и замислено се почеса по бузата. Моливът остави извити черни линийки върху ружа.
Досадата бе изчезнала от очите на Ролф. Сега те бяха ясни, трескави и втренчени в моите. Той се наведе напред, но продължи да държи ръцете си под масата.
— Тези работи — отбеляза той — засягат Талер, не мис Бранд.
— Талер и мис Бранд не са си чужди — отвърнах аз. — Уилсън е донесъл чек за пет хиляди долара тук и е бил убит, напускайки дома. При създалите се обстоятелства мис Бранд щеше да има трудности при осребряването на чека… в случай че Уилсън не се беше оказал достатъчно прозорлив и не беше го потвърдил.
— Боже мой — възпротиви се момичето, — че ако имах намерението да го убивам, щях да го направя тук, където никой няма да ме види или щях да го изчакам да се отдалечи от къщата. За глупачка ли ме вземаш?
— Не съм сигурен, че ти си го убила — поясних аз.
— Но съм сигурен в едно: че тлъстият шеф е с намерение да го прикачи на тебе.
— Какво се опитваш да направиш? — запита тя.
— Да узная кой го е убил. Не кой е могъл или би могъл, а кой го е сторил.
— Мога да ти помогна до известна степен — отвърна тя. — но трябва да има нещо и за мен.
— Сигурност — припомних и аз, но тя поклати глава.
— Имах пред вид — от финансова гледна точка. Информацията е с някаква стойност за теб и ти ще трябва да платиш, даже и да не е цяло състояние.
— Няма да стане — ухилих се насреща й. — Забрави мангизите и се отдай на благотворителност. Представи си, че съм Бил Куинт.
Дан Ролф понечи да стане от стола; устните му бяха побелели, както и останалата част от лицето му. Щом момичето се засмя — ленив, добродушен смях, — той седна отново.
— Дан, той смята, че не съм изкарала нищо от Бил.
— Тя се протегна и постави ръка на коляното ми. — Я си представи: предварително научаваш, че работниците от някоя компания се готвят да стачкуват, разбираш кога ще започне стачката, а после и кога ще я прекратят. Ще можеш ли да отнесеш тази информация, придружена с малко капитал, на борсата, за да си поиграеш с акциите на компанията? Басирам се, че ще можеш! — приключи тя тържествуващо. — Затова недей да си мислиш, че Бил не си е платил.