— Разглезили са те — отбелязах аз.
— Защо, за бога, си толкова стиснат? — пожела да разбере тя. — Не е като да си бръкнеш в собствения джоб. Имаш перо непредвидени разходи, нали?
Не отговорих. Тя погледна неодобрително към мен, към бримката на чорапа си и към Ролф:
— Може би ако пийне, ще се отпусне, а? Мършавият мъж стана и излезе от стаята.
Тя се нацупи, побутна ме с крак по глезена и каза:
— Не е толкова за парите. Става въпрос за принципа. Ако едно момиче притежава нещо със стойност за някого си, тя ще е глупачка да не прибере.
Ухилих се.
— Защо не отстъпиш? — примоли се тя.
Дан Ролф влезе с бутилка сифон, шише джин, няколко лимона и съд с начукан лед. Изпихме по едно. Охтичавият излезе. Двамата с момичето се препирахме за парите, като междувременно изпихме още по няколко чашки. Опитвах се да поддържам разговора около Талер и Уилсън. Тя не преставаше да го връща към парите, които й се полагали. Продължихме по този начин, докато изпразнихме съдържанието на шишето. Часовникът ми показваше един и четвърт.
Тя сдъвка парче лимонена кора и за тридесети или четиридесети път повтори:
— Няма да ти излязат от джоба. Какво толкова те засяга?
— Не е въпрос за парите — настоях аз. — Проблемът е принципен.
Тя направи гримаса и остави чашата си там, където мислеше, че е масата. Сбърка с една педя. Не си спомням дали чашата се счупи, когато се удари в пода.
Изобщо не помня какво стана с нея. Спомням си само, че бях окуражен от неспособността й да улучи масата.
— И още нещо — открих нови аргументи аз, — не съм убеден, че това, което знаеш, наистина ми е необходимо. Ако трябва да мина без него, мисля, че мога да го направя.
— Чудесно ще е, ако можеш. Но не забравяй, че аз съм последният човек, който го е видял жив, с изключение на убиеца.
— Грешиш. Жена му го е видяла да излиза от къщата, да се отдалечава и да пада.
— Жена му ли?
— Да. Седяла е в колата си, по-надолу в улицата.
— Как е научила, че той е тук?
— Талер й е телефонирал, че съпругът й е тук с чека.
— Опитваш се да ме будалкаш — рече момичето. — Макс не е могъл да знае.
— Предавам ти това, което мисис Уилсън разказа на мене и Нунан.
Момичето изплю остатъка от лимонената кора на пода, разроши още повече косата си, като прекара пръсти през нея, избърса устата си с опакото и удари по масата.
— Добре, господин Всезнайко, ще играя с теб. Може да си мислиш, че нищо няма да ти струва, но преди тази работа да е приключила, аз ще си взема своето. Мислиш, че няма ли? — предизвикателно ме запита тя, като се взираше в мен, сякаш бях на километър разстояние.
Не беше време да подновяваме спора за парите и затова казах: „Надявам се да успееш.“ Мисля, че го казах три или четири пъти съвсем искрено.
— Ще успея. А сега слушай. Ти си пиян и аз съм пияна, и съм точно толкова пияна, че ла ти разкажа всичко, което желаеш да узнаеш. Е, такова момиче съм аз. Ако харесам някого, готова съм да му разкажа всичко, от което се интересува. Само ме питай. Хайде, питай де. Започнах:
— За какво ти даде Уилсън петте хиляди долара?
— За развлечение. — Тя се облегна назад и се разсмя. След което продължи: — Слушай. Той ровеше да предизвика скандал. Аз имах нещичко — няколко писмени показания и изобщо доказателства, за които мислех, че може да струват някой долар един ден. Аз съм момиче, което обича да прави мангизи от каквото може. Затова и прибрах тези нещица. Когато Доналд започна да броди за скалпове, дадох му да разбере, че притежавам нещо за продан. Предоставих му възможността да надзърне, за да се увери, че си струва. А то си струваше. После се спазарихме. Не беше скръндза като теб — не познавам друг такъв, — беше само потаен. Затова сделката висеше на косъм, до вчера. Оказах му натиск, телефонирах му и заявих, че съм намерила друг купувач за стоката и че ако той я иска, ще трябва да се появи с пет хиляди целувки в брой или с потвърден чек. Това бяха празни приказки, но той си нямаше представа как стоят нещата и затова лапна въдицата.
— Защо в десет часа? — запитах аз.
— Защо не? Час като час. Главното нещо при подобни сделки е да определиш точен час. Сега ще поискаш да узнаеш защо е трябвало да бъдат в брой или с потвърден чек. Добре, ще ти кажа. Ще ти кажа всичко, което искаш да научиш. Е, такова момиче съм аз. И винаги съм си била.
Тя продължи в този дух още пет минути. Разказваше ми с подробности какво момиче е и каква е била винаги, и защо е била. Аз да-даках, докато успях да се намеся с: „Чудесно. Кажи сега защо трябваше да е потвърден чекът?“