Выбрать главу

Тя затвори едното си око, закани ми се с пръст и поясни:

— За да не ми спре плащането. Защото той не можеше да използува стоката, която му продадох. Вярно, беше чудесна. Беше повече от чудесна. Можеше да изпрати неговия старец в пандиза заедно с останалите. Можеше да уличи папа Илайхю повече от всеки друг.

Засмях се заедно с нея, като се опитвах да държа главата си изправена след изкъркания джин.

— Кого друг уличаваше? — попитах аз.

— Цялата им дяволска шайка. — Тя размаха ръка. — Макс, Лу Ярд, Пийт, Нунан и Илайхю Уилсън… цялата им дяволска шайка.

— Макс Талер знаеше ли какво правиш?

— Разбира се, че не… никой освен Доналд Уилсън.

— Сигурна ли си?

— Сигурно е, че съм сигурна. Не си мислиш, че мога да се размотавам наляво-надясно и да се хваля предварително, нали?

— Кой мислиш, че знае за тази работа сега?

— Не ме засяга — заяви тя. — Това беше само шега. Нямаше да може да използува стоката.

— Смяташ ли, че на тези птички, чиито тайни си продала, ще им бъде весело? Нунан се опита да лепне убийството на теб и Талер. Всички си мислят, че старият Илайхю е използувал сина си, за да ги смаже, нали?

— Да, сър — отвърна тя, — и аз съм от онези, които мислят същото.

— Вероятно грешиш, но това няма значение. Ако Нунан е открил документите, които си продала, в джоба на Доналд Уилсън и е разбрал, че ти си му ги продала, защо да не си помисли, че ти и твоят приятел Талер сте преминали на страната на стария Илайхю?

— Защото ще видиш, че старият Илайхю е точно толкова засегнат, колкото и останалите.

— Какви бяха боклуците, които му продаде?

— Преди три години построиха ново кметство и всички те направиха пари от това. Ако Нунан се е добрал до книжата, твърде скоро ще открие, че старият Илайхю е вътре, колкото и другите, ако не и повече.

— Това не променя нещата. Той ще допусне, че старецът е намерил изход за себе си. Повярвай ми, сестро, Нунан и приятелите му мислят, че ти, Талер и Илайхю им разигравате двойна игра.

— Пет пари не давам какво си мислят те — отвърна твърдоглаво тя. — Беше само една шега. Така го бях замислила. Това е всичко.

— Чудесно — изръмжах аз. — Ще отидеш на бесилката с чиста съвест. Виждала ли си Талер след убийството?

— Не, но Макс не го е убил, ако това си мислиш, даже и да е бил наоколо.

— Защо?

— По много причини. На първо място, Макс не би го извършил собственоръчно. Щеше да наеме някого, а той да е далеч оттук с непоклатимо алиби. На второ място, Макс използува пистолет, калибър 38 и когото и да наеме, ще бъде с такъв или с по-голям. Кой наемен убиец ще тръгне да стреля с пистолет калибър 32?

— Тогава кой го е сторил?

— Разказах ти всичко, което зная — рече тя. — Казах ти повече от необходимото.

Изправих се и заявих:

— Не, каза ми точно толкова, колкото е необходимо.

— Искаш да кажеш, че знаеш кой е убиецът?

— Да, ама преди да го сложа на топло, ще трябва да изясня още някои неща.

— Кой е той? Кой? — тя се изправи неочаквано, почти изтрезняла, и ме задърпа за реверите. — Кажи ми кой го е извършил.

— Не сега.

— Хайде, бъди добър.

— Не сега.

Тя пусна реверите ми, сложи ръце зад гърба си и ми се изсмя в лицето:

— Добре. Пази го за себе си… и се опитай да отгатнеш коя част от това, което ти разказах, е истинската.

— Благодаря ти за тази част все пак, и за джина. И ако Макс Талер значи нещо за теб, трябва да му предадеш, че Нунан се опитва да го разиграва.

СТАРИЯТ ИЛАЙХЮ РАЗГОВАРЯ РАЗУМНО

Наближаваше два и половина след полунощ, когато пристигнах в хотела. Заедно с ключа нощният администратор ми подаде и едно послание, в което ме молеха да се обадя по телефона. Познах номера. Беше на Илайхю Уилсън.

— Кога пристигна това? — запитах администратора.

— Малко след един.

Изглеждаше спешно. Влязох в телефонната кабина и позвъних. Отговори ми секретарят на стареца и ме помоли да отида веднага. Обещах да побързам, казах на администратора да ми повика такси и се качих в стаята за глътка скоч.

Предпочитах да съм трезвен, но не бях. Ако нощта ми обещаваше още работа, не бих искал да я върша под влиянието на алкохолните пари. Глътката ме ободри чувствително. Налях повечко „Кинг Джордж“3 в едно плоско шише, прибрах го в джоба и излязох.

Домът на Илайхю Уилсън бе осветен от горе до долу. Преди да успея да докосна звънеца, секретарят отвори вратата. Мършавото му тяло, облечено в светлосиня пижама и тъмносин халат, трепереше. Слабото му лице гореше от вълнение.

— Побързайте! — рече той. — Мистър Уилсън ви очаква. И моля ви, опитайте се да го убедите да изнесем тялото.

вернуться

3

„Кинг Джордж“ — марка уиски.