Тя затвори едното си око, закани ми се с пръст и поясни:
— За да не ми спре плащането. Защото той не можеше да използува стоката, която му продадох. Вярно, беше чудесна. Беше повече от чудесна. Можеше да изпрати неговия старец в пандиза заедно с останалите. Можеше да уличи папа Илайхю повече от всеки друг.
Засмях се заедно с нея, като се опитвах да държа главата си изправена след изкъркания джин.
— Кого друг уличаваше? — попитах аз.
— Цялата им дяволска шайка. — Тя размаха ръка. — Макс, Лу Ярд, Пийт, Нунан и Илайхю Уилсън… цялата им дяволска шайка.
— Макс Талер знаеше ли какво правиш?
— Разбира се, че не… никой освен Доналд Уилсън.
— Сигурна ли си?
— Сигурно е, че съм сигурна. Не си мислиш, че мога да се размотавам наляво-надясно и да се хваля предварително, нали?
— Кой мислиш, че знае за тази работа сега?
— Не ме засяга — заяви тя. — Това беше само шега. Нямаше да може да използува стоката.
— Смяташ ли, че на тези птички, чиито тайни си продала, ще им бъде весело? Нунан се опита да лепне убийството на теб и Талер. Всички си мислят, че старият Илайхю е използувал сина си, за да ги смаже, нали?
— Да, сър — отвърна тя, — и аз съм от онези, които мислят същото.
— Вероятно грешиш, но това няма значение. Ако Нунан е открил документите, които си продала, в джоба на Доналд Уилсън и е разбрал, че ти си му ги продала, защо да не си помисли, че ти и твоят приятел Талер сте преминали на страната на стария Илайхю?
— Защото ще видиш, че старият Илайхю е точно толкова засегнат, колкото и останалите.
— Какви бяха боклуците, които му продаде?
— Преди три години построиха ново кметство и всички те направиха пари от това. Ако Нунан се е добрал до книжата, твърде скоро ще открие, че старият Илайхю е вътре, колкото и другите, ако не и повече.
— Това не променя нещата. Той ще допусне, че старецът е намерил изход за себе си. Повярвай ми, сестро, Нунан и приятелите му мислят, че ти, Талер и Илайхю им разигравате двойна игра.
— Пет пари не давам какво си мислят те — отвърна твърдоглаво тя. — Беше само една шега. Така го бях замислила. Това е всичко.
— Чудесно — изръмжах аз. — Ще отидеш на бесилката с чиста съвест. Виждала ли си Талер след убийството?
— Не, но Макс не го е убил, ако това си мислиш, даже и да е бил наоколо.
— Защо?
— По много причини. На първо място, Макс не би го извършил собственоръчно. Щеше да наеме някого, а той да е далеч оттук с непоклатимо алиби. На второ място, Макс използува пистолет, калибър 38 и когото и да наеме, ще бъде с такъв или с по-голям. Кой наемен убиец ще тръгне да стреля с пистолет калибър 32?
— Тогава кой го е сторил?
— Разказах ти всичко, което зная — рече тя. — Казах ти повече от необходимото.
Изправих се и заявих:
— Не, каза ми точно толкова, колкото е необходимо.
— Искаш да кажеш, че знаеш кой е убиецът?
— Да, ама преди да го сложа на топло, ще трябва да изясня още някои неща.
— Кой е той? Кой? — тя се изправи неочаквано, почти изтрезняла, и ме задърпа за реверите. — Кажи ми кой го е извършил.
— Не сега.
— Хайде, бъди добър.
— Не сега.
Тя пусна реверите ми, сложи ръце зад гърба си и ми се изсмя в лицето:
— Добре. Пази го за себе си… и се опитай да отгатнеш коя част от това, което ти разказах, е истинската.
— Благодаря ти за тази част все пак, и за джина. И ако Макс Талер значи нещо за теб, трябва да му предадеш, че Нунан се опитва да го разиграва.
СТАРИЯТ ИЛАЙХЮ РАЗГОВАРЯ РАЗУМНО
Наближаваше два и половина след полунощ, когато пристигнах в хотела. Заедно с ключа нощният администратор ми подаде и едно послание, в което ме молеха да се обадя по телефона. Познах номера. Беше на Илайхю Уилсън.
— Кога пристигна това? — запитах администратора.
— Малко след един.
Изглеждаше спешно. Влязох в телефонната кабина и позвъних. Отговори ми секретарят на стареца и ме помоли да отида веднага. Обещах да побързам, казах на администратора да ми повика такси и се качих в стаята за глътка скоч.
Предпочитах да съм трезвен, но не бях. Ако нощта ми обещаваше още работа, не бих искал да я върша под влиянието на алкохолните пари. Глътката ме ободри чувствително. Налях повечко „Кинг Джордж“3 в едно плоско шише, прибрах го в джоба и излязох.
Домът на Илайхю Уилсън бе осветен от горе до долу. Преди да успея да докосна звънеца, секретарят отвори вратата. Мършавото му тяло, облечено в светлосиня пижама и тъмносин халат, трепереше. Слабото му лице гореше от вълнение.
— Побързайте! — рече той. — Мистър Уилсън ви очаква. И моля ви, опитайте се да го убедите да изнесем тялото.