— Ако оцелееш — рече комарджията.
— Да — съгласих се аз. — Тази сутрин четох във вестника как един приятел се задавил, както си ядял шоколадов еклер в леглото, и умрял.
— Добре казано — отбеляза Дайна Бранд, изпружила едрото си тяло на един фотьойл, — но не беше в сутрешния вестник.
Тя запали цигара и хвърли клечката под кушетката. Охтичавият бе събрал картите и безцелно ги разбъркваше.
Талер ме погледна намръщено и каза:
— Уилсън иска да задържиш десетте бона. Задоволи се с това.
— Дребнав съм по характер. Опитите за убийство ме влудяват.
— Това няма да ти донесе нищо освен ковчег. Аз съм на твоя страна. Ти не позволи на Нунан да ме оплете. Затова и те съветвам — забрави и си върви.
— И аз съм на твоя страна — отвърнах му аз. — Затова ти казвам — бягай от тях. Веднъж ти играха двойна игра. Пак ще ти създадат неприятности. Така или иначе са се понесли надолу. Изчезвай, докато не е станало напечено.
— Много съм си добре. — отвърна той — и съм в състояние сам да се грижа за себе си.
— Може би. Но знай, че хубавите работи не траят дълго. Обрал си каймака. Сега е моментът да се измъкнеш.
Той поклати дребната си тъмнокоса глава и отбеляза:
— Смятам, че си доста отворен тип, но проклет да съм, ако мисля, че можеш да се пребориш г тази шайка. Много е трудно. Ако смятах, че можеш да ги окачиш на бесилото, щях да се присъединя към теб. Знаеш какви са отношенията ми с Нунан. Но ти никога няма да успееш. Зарежи ги.
— Не. Ще се държа до последния цент от десетте хиляди на Илайхю.
— Казах ти, че е страшно твърдоглав, за да се вразуми — намеси се Дайна Бранд и се прозя. — Дан, в този приют няма ли нещо за пиене?
Охтичавият стана и излезе от стаята. Талер сви рамене:
— Карай както си знаеш. Предполага се, че ти е ясно какво вършиш. Ще ходиш ли утре вечер на мача?
Отговорих, че мисля да отида. Влезе Дан Ролф с джин и мезета. Пихме по няколко чашки. Коментирахме предстоящите боксови мачове. За моето опълчване срещу Пойзънвил не се отвори повече дума. Комарджията очевидно бе вдигнал ръце от мен, но без да се засяга от ината ми. Даже ми пусна, както изглеждаше, верни сведения за мачовете. Каза, че всяко залагане ще е печелившо, ако залагащият не забрави, че Кид Бъчвата сигурно ще нокаутира Айк Буш в шестия рунд. Той очевидно знаеше за какво говори, а както изглежда, това не бе новост и за Останалите.
Тръгнах си малко след единадесет и се прибрах в хотела без произшествия.
ЧЕРНАТА КАМА
На следващата сутрин се събудих с идея под черепа. Пърсънвил имаше само някакви си четиридесет хиляди жители. Нямаше да е трудно да разпространиш слух. В десет часа вече го разпространявах.
Разпространявах слуха в билярдни, магазинчета за цигари, питейни заведения, будки за безалкохолни напитки и по ъглите — навсякъде, където срещнех двама-трима души да се шляят. Техниката на разпространението бе, общо взето, следната:
— Имате ли огънче?… Благодаря… Ще ходите ли на бокс довечера?… Чувам, че Айк Буш ще се гмурне в шестия… Трябва да е вярно; научих го от Шепота… Да, всички са еднакви.
Хората обичат информация „отвътре“, а всичко, към което беше прикрепено името на Талер, бе много „вътрешно“ за Пърсънвил. Слухът се разпространяваше прилично. Половината от мъжете, на които го пуснах, работеха с усърдие, почти равно на моето, просто за да покажат, че знаят как стоят нещата.
Когато започнах кампанията, облозите, че Айк Буш ще победи, бяха седем към четири и две към три — че ще спечели с нокаут. Към два часа залаганията бяха вече наравно, а в три и половина Кид Бъчвата бе фаворит — с две към едно.
Последният ми пристан бе една закусвалня, където докато ядях топъл сандвич с месо, подхвърлих новината на келнера и на още двама-трима клиенти.
Навън видях един мъж да чака до вратата. Имаше криви крака и издължена заострена челюст като на диво прасе. Той кимна и тръгна редом с мен по улицата, като дъвчеше клечка за зъби и ме гледаше косо. На ъгъла каза:
— Зная със сигурност, че не е така.
— Кое? — запитах аз.
— Че Айк Буш ще падне. Зная със сигурност, че това няма да стане.
— Тогава изобщо не трябва да се притесняваш. Но парите на умните са две към едно за Бъчвата. А той не е чак толкова добър, освен ако Буш ни му пусне.
Дългото чене изплю сдъвканата клечка и светна с пожълтелите си зъби към мен.
— Той самият ми каза снощи, че Бъчвата е слаб боксьор за него и че няма да ми направи подобно нещо… не на мен.