Младежът заби брадата си надолу и тръгна към мен. Когато бе на една ръка разстояние, спря и извъртя малко лявото си рамо напред. Ръцете му висяха отпуснати. Моите бяха в джоба на шлифера.
— Ъ? — произнесе той отново.
— Опитай се да запомниш следното: Ако тази вечер Айк Буш не спечели, утре сутринта Ал Кенеди ще пътува на изток. — Той повдигна лявото си рамо. Наместих пистолета в джоба си.
— Откъде ти дойде тази идея, че няма да спечеля? — изръмжа той.
— Само дочух. Не повярвах, ама може да искаш безплатен билет до Филаделфия.
— Трябва да ти избия ченето, тлъст мошеник такъв.
— Сега е моментът да го направиш — посъветвах го аз. — Ако спечелиш довечера, едва ли ще ме видиш пак. Ако загубиш, ще ме видиш, но ръцете ти няма да са свободни.
Открих Максуейн при Мъри — комарджийско заведение на Бродеуй.
— Добра ли се до него? — запита той.
— Да. Всичко е уредено… в случай че не изчезне от града, не каже на покровителите си или пък просто не ми обърне внимание, или…
Максуейн започна да нервничи.
— По дяволите, добре внимавай — предупреди ме той. — Може да се опитат да те премахнат. Той… Аз трябва да видя един приятел — и ме изостави.
Боксовите състезания в Пойзънвил се провеждаха в голямо дървено здание — бившо казино на края на града, там, където някога е имало парк за развлечения. Когато пристигнах в осем и половина, сякаш целият град се бе събрал — в плътни редици от сгъваеми столове около ринга и още по-гъсто натъпкани пейки на двете малки балкончета.
Дим. Воня. Жега. Шум.
Мястото ми бе на третия ред, до ринга. Придвижвайки се към него, съзрях Дан Ролф на един стол до пътеката, недалеч от моя, а до него — Дайна Бранд. Най-после косата й бе подстригана и навита с маша, а в сивото си кожено палто изглеждаше много шик.
— Заложи ли на Бъчвата? — запита тя след размяна на поздрави.
— Не. Ти много ли заложи на него?
— Не толкова, колкото ми се искаше. Задържахме, щото се надявахме шансовете да се подобрят, а те отидоха по дяволите.
— Изглежда, всеки в града знае, че Буш ще се гмурне — казах аз. — Преди няколко минути видях да залагат стотачка за Бъчвата при четири към едно. — Надвесих се над Ролф, приближих устата си там, където сивата кожена яка криеше ухото на момичето, и зашепнах:
— Гмуркането отпада. По-добре промени залога си, докато още не е късно.
Големите й зачервени очи се разшириха и потъмняха от възбуда, алчност, любопитство и подозрение.
— Наистина ли? — дрезгаво запита тя.
— Да.
Тя прехапа изчервените си устни, сви вежди и попита:
— Откъде го научи?
Нямаше да й кажа. Подъвка още устни и отново запита:
— Макс знае ли?
— Не съм го виждал. Тук ли е?
— Така предполагам — отвърна тя разсеяно, с невиждащ поглед. Устните й се движеха, сякаш броеше на ум.
— Както искаш, но е истина — настоях аз.
Тя се наведе напред, за да ме погледне изпитателно в очите, стисна зъби, отвори чантата си и измъкна свитък банкноти, голям колкото кутия за кафе. Част от тях бутна на Ролф.
— Ето, Дан, заложи ги на Буш. Все пак разполагаш с един час да огледаш облозите.
Ролф взе парите и тръгна да изпълнява задачата. Седнах на неговото място. Тя сложи ръка на рамото ми и рече:
— Господ да ти е на помощ, ако си ме накарал да хвърля на вятъра всичките тия мангизи.
Дадох си вид, че самата идея е абсурдна.
Започнаха предварителните мачове — четирирундови схватки между разнородни, посредствени боксьори. Продължавах да се оглеждам за Талер, но напразно. Момичето се въртеше на стола си до мен, без да обръща внимание на това, което става на ринга. Времето си тя оползотворяваше, за да ме разпитва откъде съм получил информацията и да ме заплашва с проклятия и наказания в ада, ако всичко това се окаже блъф.
Ролф се върна по време на полуфинала и подаде на момичето шепа талони. Когато се насочих към мястото си, тя мореше зрението си над тях. Без да вдига поглед, ми извика:
— След мача ни изчакай вън.
Докато се промъквах към моето място, Кид Бъчвата се изкачи на ринга. Беше румено, добре сложено момче със сламеноруса коса, белези от удари по лицето и твърде много плът около горната част на светлолилавите си гащета. Айк Буш, иначе наречен Ал Кенеди, премина между въжетата в отсрещния ъгъл. Фигурата му изглеждаше по-добре — стройна, приятно мускулеста, гъвкава, само лицето му бе пребледняло, неспокойно.
Двамата бяха представени, след което отидоха в средата на ринга за обичайните напътствия. Върнаха се всеки в своя ъгъл, отметнаха халатите си, разкършиха се на въжетата: гонгът удари и схватката започна.
Кид Бъчвата беше безделник. Имаше чифт крошета, които можеха и да причинят болка при попадение, но всеки човек с два крака трябваше да е в състояние да се държи настрана от тях. Буш си го биваше — пъргави крака, прекрасна бърза лява ръка и дясна, която изнасяше като светкавица. Ако стройното момче се стараеше, щеше да е убийство за Кид да застане на ринга срещу него. Но уви, той не го правеше. Мисълта ми е, че Буш не се стремеше да спечели. Стремеше се да не го прави и бе много зает с тази си дейност.