Бъчвата се клатеше на плоските си стъпала по ринга; мяташе крошета във всички посоки — от лампите до ъгловите стойки. Тактиката му бе проста — юмруците му се сипеха на воля и очакваха своя шанс. Буш влизаше и излизаше от схватките и нанасяше удари на руменото момче, когато си пожелаеше, но без да влага нищо в тях.
Преди края на първия рунд публиката започна да ги освирква. Вторият рунд също беше слаба работа. Не се чувствувах много добре. Нямаше признаци Буш да се е повлиял особено от краткия ни разговор. С ъгълчето на окото си виждах как Дайна Бранд се опитва да привлече вниманието ми. Изглеждаше разгорещена. Внимавах да не го привлече наистина.
Приятелските действия на ринга продължиха и през третия рунд, придружени от викове: „Изхвърлете ги“, „Защо не се целувате?“, „Накарайте ги да се бият“. Валсът на боксьорите ги отведе в близкия до мен ъгъл и като използувах една пауза в освиркванията, направих фуния с ръце и извиках:
— Обратно във Фили, Ал.
Буш бе с гръб към мен. Той завъртя Бъчвата, притисна го към въжетата така, че той — Буш — да е с лице към мен.
Някъде отдалеч, от другия край на залата долетя още един вик:
— Обратно във Фили, Ал. Максуейн, предположих аз.
Отстрани един пиян повдигна подпухналото си лице и изрева същото нещо, като се смееше, сякаш това бе чудесна шега. Несъзнателно викът бе подет и от други. Единствено Буш изглеждаше обезпокоен.
Очите му зашариха под черната линия на веждите.
Едно от произволните замахвания на Бъчвата шибна стройното момче отстрани по брадичката.
Айк Буш се строполи в краката на рефера.
За две секунди реферът отброи до пет, но гонгът го прекъсна.
Погледнах към Дайна Бранд и се засмях. Не ми оставаше нищо друго. Тя ме погледна, но не се засмя. Лицето й имаше същия болен вид като на Дан Ролф, само че бе още по-сърдито.
Секундантите на Буш го довлякоха до ъгъла му и започнаха да го масажират — не много усърдно. Той отвори очи и Погледна краката си. Удари гонгът.
Кид Бъчвата се затътри напред, като си придържаше гащетата. Буш го изчака да стигне до средата на ринга и се приближи до него — бързо.
Лявата ръкавица на Буш се стрелна надолу и изчезна, направо потъна в корема на Кид. Той изпъшка и отстъпи назад, превит на две.
С дясно кроше в зъбите Буш го изправи и отново заби лявата си ръка в корема му. Бъчвата пак изстена „Ъх“ и коленете му се подгънаха.
Буш му светна по един от двете страни на главата, зареди дясната, с дълъг ляв прав грижливо нагласи лицето на Кид в удобна позиция и изнесе дясната си ръка светкавично, право изпод брадата си, към челюстта му.
Всички в залата усетиха удара.
Кид се просна на пода, отскочи и се установи върху него. На рефера му беше необходима половин минута, за да отброи десетте секунди. Нещата нямаше да се променят даже да беше продължил половин час. Кид Бъчвата беше свършен.
Когато реферът най-после престана да шикалкави с броенето, той вдигна ръката на Буш. И двамата не изглеждаха щастливи.
Нещо проблясна във въздуха. Къса сребриста линия описа бляскава траектория.
Изпищя жена.
Сребристата линия прекрати проблясващия си полет на ринга, като звънна глухо.
Айк Буш изхлузи ръката си от тази на рефера и падна тежко върху Кид Бъчвата. От врата му стърчеше черната дръжка на кама.
ТЪРСИ СЕ ПРЕСТЪПНИК — МЪЖ ИЛИ ЖЕНА
Половин час по-късно, когато излязох от залата, видях Дайна Бранд зад кормилото на малка светлосиня кола да разговаря със застаналия на пътя Макс Талер.
Квадратната брадичка на момичето бе вирната. Голямата й начервена уста оформяше брутално думите, а бръчките около нея бяха сурови и дълбоки.
Комарджията изглеждаше точно толкова непривлекателен, колкото и тя. Красивото му лице бе прежълтяло и грубо като кора на дъб. Когато говореше, устните му ставаха тънки като конец.
Приличаше на приятна семейна сцена. Нямаше да се присъединя, ако момичето не ме беше забелязало.
— За бога, мислех, че никога няма да излезеш — извика тя.
Приближих се до колата. Талер погледна над капака към мен без каквато и да е следа от благосклонност.
— Снощи те посъветвах да се върнеш обратно във Фриско. — Шепотът му бе по-остър, отколкото викът на който и да е друг човек. — И сега ти го казвам.