— Благодаря все пак — отвърнах аз и се настаних до момичето.
Докато тя палеше колата, той се обърна към нея:
— Това не ти е първият път да ме мамиш. Но е последният.
Тя включи на скорост, обърна глава към него и през рамо изчурулика:
— Върви по дяволите, любов моя! Скоро влязохме в града.
— Буш мъртъв ли е? — запита тя, докато завиваше по Бродуей.
— Определено. Когато го обърнаха, върхът на ножа се подаваше отпред.
— Трябвало е да размисли, преди да се реши на двойна игра. Хайде да хапнем нещо. От тазвечерните наддавания съм почти хиляда и сто долара плюс, така че ако на гаджето не му се нрави — прав му път. Ти как си?
— Не заложих. Значи на твоя Макс не му хареса?
— Не си заложил?! — извика тя. — Какъв идиот си ти бе? Да си чул някой да не залага при такава опечена работа?
— Не бях сигурен, че е опечена. И така, на Макс не му хареса развоят на нещата, а?
— Отгатна. Той загуби много. А и на мен се ядоса, защото имах достатъчно акъл навреме да превключа и пак да спечеля. — Тя спря рязко колата пред един китайски ресторант. — Да върви по дяволите тоя завързак и самохвалко!
Очите й блеснаха, бяха влажни. След като слязохме от колата, тя ги попи с носна кърпичка.
Боже, колко съм гладна — възкликна Дайна и ме затегли през тротоара, — ще ми поръчаш ли един тон чау-мейн5?
Не изяде цял тон, но се представи доста добре, омитайки препълнената си чиния и половината от моята. После отново се качихме в колата и отидохме у тях.
Дан Ролф бе в хола. Водна чаша и кафява бутилка без етикет стояха на масата пред него. Той седеше изправен на стола, вперил поглед в бутилката. Стаята миришеше на лауданум.
Дайна Бранд изхлузи палтото си и го остави да падне половината на стола, половината на пода, щракна с пръсти към охтичавия и нетърпеливо запита:
— Прибра ли мангизите?
Без да вдига поглед от бутилката, той извади пачка банкноти от вътрешния джоб на сакото си и ги остави на масата. Момичето грабна парите, преброи ги два пъти, млясна с уста и ги набута в чантата си.
Сетне тя отиде в кухнята и започна да троши лед. Седнах и запалих цигара. Ролф се взираше в бутилката. Двамата, изглежда, никога нямаше да имаме какво да си кажем. Междувременно момичето донесе джин, лимонов сок, сода и лед.
Отпихме и тя се обърна към Ролф:
— Макс е дяволски вкиснат. Чул, че в последния момент си заложил на Буш и малкият пакостник смята, че съм го изиграла. А какво трябваше, да направя? Постъпих така, както би постъпил всеки разумен човек, заложих на печелившия. Невинна съм като младенец, нали? — запита ме тя.
— Да.
— Разбира се, че да. Работата е там, че Макс се страхува да не си помислят другите, че и той е вътре; че Дан е заложил не само мои, а и негови пари. Такъв му бил късметът. Не ми пука, ако ще да ходи да се катери по дърветата, завързакът му със завързак. Още по една чашка ще ни подействува добре:
Тя наля на себе си и на мен. Дан не се бе докоснал до чашата си. Все така втренчен в кафявата бутилка, той произнесе:
— Едва ли можеш да очакваш, че ще ликува. Тя заяви сърдито:
— Мога да очаквам каквото си искам. А той няма право да ми говори по този начин. Не съм негова собственост. Може и да смята, че съм, но аз ще му докажа противното. — Тя изпразни чашата си, трясна я на масата и се завъртя на стола с лице към мен. — Вярно ли е, че си взел десет хиляди долара от Илайхю Уилсън, за да прочистиш града?
— Да-а:
Зачервените й очи пробляснаха жадно.
— А ако ти помогна, ще получа ли част от десетте…?
— Ти не можеш да постъпиш така, Дайна. — Гласът на Ролф бе пресипнал, но сдържано строг, сякаш говореше на дете. — Това ще бъде направо долно.
Момичето бавно отмести поглед към него. На лицето й се появи същото изражение, както и при разговора с Талер:
— Точно така ще постъпя — произнесе тя. — Това ме прави долна, нали?
Той не отвърна нищо, не вдигна поглед към бутилката. Лицето й се зачерви и придоби твърдо, жестоко изражение, а гласът й прозвуча нежно, гукащо:
— Много е лошо, че на джентълмен с твоята чистота, при все че е леко охтичав, му се налага да общува с такава долна твар като мен.
— Това може да бъде поправено — отвърна бавно той и стана. Беше се натряскал до козирката с лауданум.
Дайна Бранд скочи от стола си, бързо заобиколи масата и застана пред него. Той я погледна с празни, упоени очи. Тя приближи лицето си до неговото и запита:
— Значи сега за теб съм съвсем долна, така ли?
Той отвърна равнодушно:
— Казах, че да предадеш приятелите си на тази гад ще бъде направо долно и продължавам да мисля така.