Тя сграбчи тънката му китка и я изви, докато той падна на колене. Другата й ръка, разперена, удари няколко пъти хлътналите му страни, като разлюля главата му насам-натам. Той можеше да се предпази със свободната си ръка, но не го направи.
Тя пусна китката му, обърна му гръб и протегна ръка към джина и содата. Усмихваше се. Усмивката й не ми се понрави.
Премигвайки, Дан се изправи. Китката му бе зачервена там, където го бе държала, лицето му — наранено. Той успя да се изправи и запази равновесие. Погледна ме с празни очи.
Без да променя безизразността на лицето и погледа си, той скри ръка под палтото, измъкна черен пистолет и стреля в мен.
Твърде много трепереше обаче, за да е бърз или точен. Имах време да го замеря с чашата си. Тя го улучи в рамото. Куршумът прелетя някъде над главата ми.
Скочих, преди да е изстрелял втория, хвърлих се върху него — беше достатъчно близо, за да му избия пистолета. Вторият куршум се заби в пода.
Шибнах го по брадата. Той падна и застина неподвижно.
Обърнах се.
Дайна Бранд се канеше да ме удари по главата със сифона — тежка стъклена бутилка, която би направила черепа ми на каша.
— Недей — изкрещях аз.
— Не трябваше да го удряш така — озъби се тя…
— Е, станалото — станало. По-добре дай да го оправим.
Тя остави бутилката, а аз й помогнах да го пренесем до спалнята му. Щом той отвори очи, аз я оставих да продължи сама и се върнах обратно в хола. След петнадесет минути и тя се присъедини към мен:
— Добре е. Но можеше да се защитиш и без това.
— Вярно, но го направих заради него. Знаеш ли защо той стреля в мен?
— За да няма на кого да предам Макс.
— Не. Защото видях как го тъпчеш.
— Не проумявам. Та нали аз го направих.
— Той е влюбен в теб, а това не ти е за първи път да се държиш по този начин. Сякаш съзнава, че е безсмислено да си мери силите с теб. Но не можеш да очакваш от него да се наслаждава на факта, че и друг мъж е свидетел, когато го пляскаш.
— Мислех, че познавам мъжете — оплака се тя, — а то, господи, не! Всички са откачени.
— Затова го лепнах — да му върна част от чувството за собствено достойнство. Разбираш ли, аз се отнесох с него като с мъж, а не като с отрепка, която може да бъде пляскана наляво-надясно от момичета.
— Така да е — въздъхна тя. — Предавам се. Трябва да пийнем.
Пихме и аз продължих:
— Беше започнала да ми разправяш, че ще работиш с мен, ако от парите на Уилсън има и за теб. Има.
— Колко?
— Колкото си изкараш. В зависимост от стойността на твоя принос.
— Много неопределено:
— Такава е и помощта ти, доколкото ми е известно.
— Така ли? Много работи мога да ти разкажа, братко, купища и не мисли, че не мога. Аз съм момиче, което си познава града. — Тя погледна надолу към колената си, обути в сиви чорапи, размаха единия крак към мен и възмутено възкликна: — Виж това! Нова бримка! Виждал ли си някога подобно нещо? Кълна се в бога, ще тръгна боса!
— Краката ти са доста едри — обясних аз. — Много голямо налягане оказват на материала.
— Че какво друго да очаквам от теб? Каква е твоята идея за прочистването на нашето селце?
— Ако не съм бил заблуден, Талер, Пийт Финландеца, Лу Ярд и Нунан са хората, които са превърнали Пойзънвил в тази воняща каша. Старият Илайхю е дал също своя дан, но вината не е изцяло негова може би. Пък и той е мой клиент дори и да няма желание за това и искам да съм по-снизходителен към него.
Най-близкото до моята идея е да изровя всичко гнило, в което са замесени останалите, и да ги подгоня. Може би ще дам обявление: „Търси се престъпник — мъж или жена“. Ако са толкова безчестни, колкото си мисля, няма да ми е много трудно да разкрия едно-две неща, в които да ги обвиня.
— Към това ли се стремеше, когато обърна боксовия мач?
— Това беше само един експеримент — просто да видя какво ще се случи.
— Така работите значи вие, опитните детективи. Боже мой! За такъв дебел, застаряващ, закоравял вироглавец като теб това е най-съмнителният начин да се върши работа, за който съм чувала.
— Понякога е хубаво да се правят планове — отвърнах аз. — А друг път самото разбъркване на събитията върши работа… ако си достатъчно издръжлив да оцелееш и да си държиш очите отворени, за да забележиш това, което търсиш, когато излезе на повърхността.
— Това е добър повод за още една чашка — каза тя.
ГОЛЯМАТА БЪРКАЛКА
Пихме още по едно питие.
Тя остави чашата си, облиза устни и рече:
— Ако системата ти е да разбъркваш нещата, имам една голяма бъркалка за теб. Да си чувал някога за брата на Нунан, Тим — оня, дето се самоуби преди няколко години край „Фалшивото езеро“?