— Не.
— Нямаше и да чуеш нищо хубаво. Във всеки случай той не се самоуби. Макс го уби.
— Нима?
— Събуди се, за бога. Това, което ти казвам, е истина. Нунан беше като баща за Тим. Дай му доказателство и той ще подгони Макс като бесен. Това искаш, нали?
— Имаш ли доказателство?
— Двама души се добраха до Тим, преди да умре, и той им каза, че това е дело на Макс. И двамата са все още в града, макар че единия от тях няма да го бъде дълго. Как ти се струва?
Изглежда, говореше истината, макар че с жените и особено със синеоките това не винаги означава нещо.
— Нека чуем и продължението. Обичам детайли и тем подобни.
— Ще ги имаш. Бил ли си някога на „Фалшивото езеро“? Е, това ни е летният курорт; намира се на тридесет километра нагоре по каньона. Представлява едно бунище, но през лятото е хладно и е натъпкано с хора. Това се случи миналата година, лятото, последната събота на август. Бях отишла там с един приятел на име Холи. Той се върна в Англия, но това теб изобщо не те засяга, защото няма нищо общо с тази история. Държеше се като стара госпожица — носеше белите си копринени чорапи наопаки, за да не му убивали ръбовете. Миналата седмица получих едно писмо от него. Някъде тука е, но това е без значение.
Та бяхме там. Беше и Макс с едно момиче — Мъртъл Дженисън, с което движеше… Сега е в болницата — градската. Умира от болестта на Брайт6 или нещо подобно. Беше хубава кукла тогава — стройна блондинка. Винаги съм я харесвала, само дето няколко чашки я правеха прекалено шумна. Тим Нунан беше луд по нея, но онова лято тя не виждаше друг освен Макс. Тим не я оставяше на мира. Той беше едър красив ирландец, но мухльо и дребен мошеник, а игрите му минаваха само защото брат му бе шеф на полицията. Където и да отидеше Мъртъл, рано или късно изникваше и той. Мъртъл не щеше да занимава Макс, защото се страхуваше, че това ще го предизвика и ще развали отношенията му с брата на Тим.
Естествено онази събота и Тим се появи на „Фалшивото езеро“. Мъртъл и Макс бяха сами — Холи и аз бяхме с една тайфа, но забелязах Мъртъл да говори с Тим, а после ми каза, че е получила бележка от него, с която я молел да се срещнат същата вечер за няколко минути в една от малките беседки около хотела. Казал й още, че ако не отидела, щял да се самоубие. Много ни разсмя — голямата лъжлива тревога. Опитах се да убедя Мъртъл да не ходи, но тя беше погълнала доста алкохол, който я правеше весела, и отвърна, че ще отиде да се наслуша на щуротиите му.
Същата нощ всички в хотела танцувахме. Макс се отби за малко, а след това повече не го видях. Мъртъл танцуваше с Рътгерс — един адвокат тук, в града. След малко тя го остави и излезе през една от страничните врати. Когато мина покрай мен, ми смигна, от което разбрах че отива да се види с Тим. Току-що бе излязла, когато чух изстрела. Никой друг не му обърна внимание. Предполагам, че и аз нямаше да забележа, ако ле знаех за Мъртъл и Тим. Казах на Холи, че искам да видя Мъртъл и я последвах. Трябва да е било пет минути след като тя излезе. Като се озовах вън, до една от вилите видях светлини и хора. Спуснах се към тях и… От това говорене ожаднявам.
Налях й няколко пръста джин. Тя отиде до кухнята за още сода и лед. Смесихме ги, пихме и тя продължи разказа си:
— Там лежеше Тим Нунан, мъртъв, с дупка на слепоочието, а до него — пистолетът му. Може би дузина хора стояха наоколо: от персонала, посетители, един от хората на Нунан — ченге на име Максуейн. Веднага щом ме забеляза, Мъртъл ме отведе настрани, далеч от тълпата, в сянката на едни дървета.
„Макс го уби — каза тя, — Какво да правя?“
Запитах я как е станало. Тя ми разказа, че видяла блясъка на изстрела и най-напред си помислила, че Тим все пак се е самоубил. Като притичала до него, той се търкалял и стенел: „Не трябваше да ме убива заради нея. Аз щях…“ Останалото не могла да разбере. Той продължавал да се търкаля, а от дупката на слепоочието му шуртяла кръв. Мъртъл се изплашила, че Макс го е направил, но трябвало да се увери. Коленичила, повдигнала главата на Тим и го запитала: „Кой го направи Тим?“
Той бил почти свършил, но преди да издъхне, намерил достатъчно сили, за да й каже: „Макс!“
Тя непрекъснато повтаряше: „Какво да правя?“ Запитах я дали някой друг освен нея е чул Тим, а тя отвърна — ченгето. Той се бил появил тичешком, докато тя се опитвала да повдигне главата на Тим. Не мислеше, че някой друг освен ченгето е бил достатъчно близко, за да чуе.
Не исках Макс да загази заради убийството на такъв глупак като Тим Нунан. По това време Макс не знаеше нищо за мен, освен че го харесвах, а не одобрявах Нунанови. Познавах ченгето Максуейн. Бях близка с жена му. Той беше доста добро момче — като агънце, докато не се сдоби с власт. Тогава тръгна по пътя на останалите. Жена му го търпя, търпя, а после го изостави.