Тъй като познавах ченгето, казах на Мъртъл, че според мен ще можем да оправим работата. Малко мангизи щяха да замъглят паметта на Максуейн, а в случай че не се навиеше, Макс можеше да уреди да го очистят. В нея беше бележката на Тим, в която се казваше, че ще се самоубие. Със съгласието на ченгето дупката в главата на Тим от собствения му пистолет и бележката щяха да оправят играта.
Оставих Мъртъл под дърветата и тръгнах да търся Макс. Никъде го нямаше. Хората не бяха много, а в хотела оркестърът продължаваше да свири танцова музика. Не можах да открия Макс и се върнах обратно при Мъртъл. Беше запалена от нова идея. Не й се искаше Макс да разбере, че е открила кой е убил Тим. Страхуваше се от него.
Проумяваш ли? Страхуваше се, че ако някога скъса с Макс, той ще я премахне от пътя си, като знае, че тя има достатъчно факти, за да го прати на бесилото. Представям си как се е чувствувала. По-късно и аз изпитвах същите страхове и си мълчах точно като нея. Затова решихме, че ако можем да уредим работата, без той да разбере, толкова по-добре. Аз също не исках да се намесвам.
Мъртъл се върна сама при групата около Тим, хвана Максуейн, отведе го малко настрана и направиха пазарлъка. Тя имаше някакви мангизи у себе си. Даде му двеста и един диамантен пръстен, който е струвал на един приятел — Бойл, хилядарка. Смятах, че пак ще се обади и ще иска още, но той си замълча. Бяха си оправили сметките. С помощта на писмото той прокара историята със самоубийството.
Нунан усети, че има нещо гнило в цялата работа, но никога не успя да го открие. Мисля, че подозираше намесата на Макс. Той обаче си имаше непоклатимо алиби — това умее — и аз смятам, че дори и Нунан го изключи най-накрая от списъка си на заподозрените.
Но никога не повярва, че е станало така, както беше представено. Той унищожи Максуейн — изрита го от полицията. Скоро след тази история Макс и Мъртъл се разделиха. Без кавги и скандали — те просто се отдалечиха един от друг. Мисля, че тя повече не можа да се отпусне с него, но доколкото ми е известно, той никога не я е подозирал. Сега е болна, както ти казах, и не й остава дълго да живее. Мисля, че ако я питат, няма да има нищо против да каже истината. Максуейн продължава да се навърта в града. Той ще проговори само ако има аванта. Тия двамата имат доказателството и Нунан ще го кльопне като нищо. Достатъчно ли е това като начало за твоето „разбъркване“?
— Не е ли възможно да е било самоубийство? — запитах аз. — В последната минута блестяща идея озарява Тим Нунан да го прикачи на Макс?
— Оня блъфьор да се застреля? Няма начин.
— Възможно ли е Мъртъл да го е застреляла?
— Нунан не пренебрегна и това. Но тя не е била и на една трета от разстоянието надолу по склона, когато са стреляли. А Тим имаше следи от барут по главата и сигурно не е бил застрелян, а после търкулнат надолу. Мъртъл е вън от подозрение.
— Но Макс е имал алиби?
— Да, вярно. Той винаги има. Бил е в бара, от другата страна на хотела — през цялото време. Четирима души го потвърдиха. Сега, като си припомням, те го повтаряха често и открито, много преди някой да ги е попитал. В бара имаше и други хора, които не си спомняха дали Макс е бил там, или не, но онези четиримата си спомняха. Те биха си спомнили всичко, което Макс поиска.
Очите й се разшириха, после се притвориха и останаха да се виждат само две черни цепнатини. Тя се наведе към мен и катурна чашата с лакътя си.
— Кльощавият Мъри бе единият от четиримата. Сега не меле брашно с Макс. Той би могъл да каже истината. Има игрален дом на Бродуей.
— Този Максуейн случайно да се казва Боб? Един с криви крака; в лицето е като диво прасе.
— Да. Познаваш ли го?
— По физиономия. А с какво се занимава сега?
— Дребен мошеник. Какво мислиш за новината?
— Не е лоша. Сигурно ще мога да я използувам.
— Тогава нека поговорим за мангизите.
Засмях се на алчността в очите й и казах:
— Не още, сестричке. Преди да сме започнали да пръскаме паричките, трябва да видим как ще тръгне работата.
Тя ме нарече проклет скъперник и протегна ръка към джина.
— За мен повече не, благодаря — казах аз и погледнах часовника си. — Наближава пет часът, а ме чака напрегнат ден.
Тя реши, че отново е гладна. Това ми напомни, че и аз не съм ял. Половин час и повече й беше необходим, за да донесе соленки и шунка и да свари кафе. Мина още време, докато ги вкараме в стомасите си и изпушим по няколко цигари заедно с допълнителните чаши кафе. Когато се изправих да си ходя, отдавна минаваше шест.