Чу се безцеремонният, провлачен глас на Джери:
— Ако й забия една „карфица“ отзад, тя със сигурност ще седне, а може и да млъкне. А?
Не виждах Шепота. Момичето беше между нас. Той каза:
— Не сега. Къде е Дан?
Мършавият блондин отвърна:
— Горе, на пода в банята. Наложи се да го клъвна.
Дайна Бранд се обърна с лице към Талер. Ръбовете на чорапите й се бяха извъртели на „S“ по обилните й прасци.
— Макс Талер, ти си жалък, дребен…
Той хладнокръвно и бавно прошепна:
— Млъкни и се махни от пътя ми.
Тя ме учуди, като изпълни и двете и мълча, докато той ми говореше.
— Значи ти и Нунан се опитвате да ми припишете смъртта на брат му?
— Няма нужда от приписване. Звучи правдоподобно.
Той изкриви тънките си устни в гримаса и добави:
— И ти си непочтен като него.
— Ти знаеш по-добре — отвърнах аз. — Бях на твоя страна, когато се опита да те уличи несправедливо. Този път те е пипнал натясно, по всички правила.
Дайна Бранд отново кипна, размаха ръце в средата на стаята, разгорещи се:
— Марш навън, всичките! Защо да давам пет пари за вашите глупости? Махайте се!
Русият хлапак, който бе приспал Ролф, се промъкна покрай Джери и ухилено влезе в стаята. Хвана едната от разперените ръце на момичето и я изви зад гърба й.
Тя се извъртя към него и със свободния си юмрук го удари в корема. Достоен за уважение тупаник — мъжка работа. От удара той я изпусна и направи няколко крачки назад.
Младежът пое няколко глътки въздух с широко отворена уста, измъкна една палка от колана си и пак пристъпи напред. Усмивката му бе изчезнала.
Джери се изсмя с невидимата част от брадичката си.
Талер рязко прошепна: „Престани.“
Хлапакът не го чу. Той се зъбеше на момичето.
Тя го наблюдаваше с каменно изражение. Стоеше, прехвърлила по-голямата част от тежестта си върху левия крак. Досещах се, че русокосият ще бъде спрян с ритник, когато се приближи на подходящо разстояние.
Той се престори, че иска да я хване със свободната си лява ръка, а в същото време замахна с палката към лицето й.
Талер отново прошепна: „Престани!“ и стреля. Куршумът плесна русокосия под дясното око, завъртя го и засили нещастника назад, в ръцете на Дайна Бранд.
Сега бе подходящият момент, ако изобщо имаше такъв. Използувайки оживлението, аз бях сложил ръка на хълбока си. Сега измъкнах пистолета и щракнах един хап към Талер, като се целех в рамото му.
Това беше грешка. Ако се целех право в него, щях да го улуча. Смехът не бе заслепил безбрадия Джери. Изпревари ме с изстрела си, който ме парна по китката, и не улучих целта. Но пропускайки Талер, куршумът ми сбръчка червеноликия зад него.
Без да знам колко ми е засегната китката, прехвърлих пистолета в лявата си ръка.
Джери отново стреля в мен. Този път му попречи Дайна, като запрати трупа към него. Мъртвата руса глава се удари в коленете му. Използувах, че е загубил равновесие и скочих отгоре му.
Скокът ме изведе от траекторията на изстрела на Талер. Паднахме с Джери в антрето — две преплетени тела.
Не беше трудно да се справя с Джери, но трябваше да действувам бързо. Там, зад мен, бе Талер. Праснах два пъти Джери, ритнах го, ударих го поне веднъж с глава и търсех къде да го ухапя, когато той се отпусна под мен. Ритнах го още веднъж там, където трябваше да му е брадата — просто да съм сигурен, че не се преструва, — и на колене изпълзях навътре в антрето, извън очертанията на вратата.
Клекнах, опрян на стената, насочих пистолета към помещенията, заети от Талер, и зачаках. В момента не чувах нищо друго освен пулсиращата кръв в главата си.
Дайна Бранд пристъпи прага на вратата, през която се претъркулих, погледна към Джери, а после към мен. Усмихна се, прехапала език, направи ми знак с глава и се върна в дневната. Последвах я предпазливо. Шепота стоеше в центъра на стаята. Ръцете му бяха празни; лицето — безизразно. Ако не беше злобната му малка устичка, щеше да прилича на манекен от витрината на магазин за готово облекло. Зад него, насочил дулото на пистолета в левия бъбрек на дребния комарджия, стоеше Дан Ролф. Почти цялото му лице бе обляно в кръв. Русият хлапак, сега мъртъв на пода между мен и Ролф, добре го беше „клъвнал“.
Ухилих се на Талер и рекох: „Е, това е чудесно“, преди да забележа, че Ролф е центрирал друг пистолет в дебелия ми корем. Това не изглеждаше чак толкова чудесно. Но и моят пистолет лежеше достатъчно стабилно в ръката ми. Шансовете бяха почти наравно.
— Прибери си пистолета — нареди Ролф.
Погледнах Дайна с озадачен поглед, предполагам. Тя сви рамене и рече: