— О, божичко, не! Той ще ме очисти със собствените си ръце.
— Стани и спри да хленчиш — недоволно изръмжах аз. — Сега ще ми кажеш ли истината?
Той заскимтя:
— Нунан ще ме очисти със собствените си ръце.
— Както щеш. Щом ти не искаш да говориш, аз ще говоря, пред Нунан. Ако ми кажеш истината, ще направя каквото мога за теб.
— Какво можеш да направиш? — запита той без надежда в гласа и отново се завайка. — Откъде да знам, че ще се опиташ?
Рискувах и му казах част от истината:
— Ти ми призна, че подозираш какво преследвам тук, в Пойзънвил. Тогава трябва да се досещаш, че играта ми е да държа Нунан и Шепота разделени. Като накарах Нунан да мисли, че Шепота е убил Тим, аз ги разединих. Но ако не искаш да играеш с мен, добре, аз ще играя с Нунан.
— Искаш да кажеш, че няма да ме издадеш? — запита той нетърпеливо. — Обещаваш ли?
— Нищо не ти обещавам — отвърнах аз. — Защо да обещавам? Хванал съм те със свалени гащи. Казвай на мен или ще говориш пред Нунан. И бързо решавай. Няма да стоя тука цяла нощ.
Реши да говори пред мен:
— Не зная какво ти е известно, но беше така, както ти каза — жена ми лапна по Тим. Това ме изкара от релси. Когото искаш питай и ще ти каже, че съм бил порядъчен човек преди това. Стана така: каквото поискаше тя, имаше го. Често ми беше трудно да й угодя, но не можех по друг начин. Ако можех, сигурно щяхме да бъдем далеч по-добре. Затуй й разреших да се изнесе и да подаде молба за развод — за да се омъжи за него, като мислех, че той наистина иска да я вземе.
Много скоро започнах да чувам, че задирял онази Мъртъл Дженисън. Това не можех да понеса. Бях му дал възможност с Хелън — честно и почтено. Сега той й даваше пътя заради Мъртъл. С това не можех да се примиря. Хелън не беше някоя лека жена. Но онази нощ край езерото налетях на него случайно. Когато го видях да тръгва надолу към вилите, аз го последвах. Мястото изглеждаше тихо и подходящо да се изясним. Мисля, че и двамата бяхме малко пийнали. Така или иначе разговорът стана разгорещен. Когато го притиснах, той измъкна пистолет. Подъл беше. Хванах го и в схватката пистолетът изгърмя. Кълна се, че не съм го направил нарочно — така стана. Изгърмя, докато и двамата го държахме. Хукнах към някакви храсти, но оттам го чувах да стене и да говори.
Надойдоха хора, някакво момиче се спусна тичешком от хотела — оная Мъртъл Дженисън.
Исках да се върна и да чуя какво приказва Тим, за да разбера в какво положение се намирам, но ме беше шубе аз да съм първият. Затова изчаках момичето да стигне до него, като през цялото време чувах крясъците му, ама не разбирах нищо, щото бях далеч. Когато момичето се приближи до него, аз бързо се присъединих към нея точно когато той, умирайки, се опитваше да произнесе името ми.
Не ми мина през ум, че това е и името на Шепота, докато тя не направи предложението си. Показа ми писмото му и ми предложи двеста долара и камъка. Аз само се мотаех насам-натам, като се преструвах, че слагам някакъв ред — нали тогава бях в полицията, а в същност се опитвах да разбера къде се намирам. След като тя завъртя играта, разбрах, че съм наред. И така продължи, докато ти не започна отново да ровиш.
Той шляпна с крака в калта и добави:
— Една седмица по-късно жена ми загина — случайност. Случайност, как не. Закарала форда точно до шосе № 6 — там, където свършва големият наклон от Танър — и спряла.
— „Фалшивото езеро“ в този окръг ли е?
— Не. В Боулдър.
— Това е извън територията на Нунан. Мога да те закарам там и да те предам на техния шериф.
— Не. Това е Том Кук — зетят на сенатора Кийфър. Все едно че съм тук. Нунан може да ме пипне чрез Кийфър.
— Ако всичко е така, както ти го разказваш, поне имаш шанс да се измъкнеш от закона.
— Няма да ми дадат възможност. Бих изтърпял всичко, ако имаше и най-минимален изглед за честна борба — но не и с тях.
— Връщаме се в кметството — наредих аз. — Дръж си устата затворена.
С клатушкаща походка Нунан се разхождаше нагоре-надолу из кабинета си, сипейки ругатни върху шестте ченгета, застанали около него и изпълнени с единственото желание да са далеч оттук.
— Намерих това нещо да се скита наоколо — казах аз и бутнах Максуейн напред.
Нунан нокаутира бившия детектив, ритна го и нареди на един от полицаите да го отведе.
Някой повика Нунан на телефона. Измъкнах се, без да кажа „лека нощ“, и се запътих обратно към хотела.
На север проечаха изстрели.
Подмина ме групичка от трима мъже с прикрити погледи; вървяха на пръсти.
Малко по-нататък друг мъж се отмести чак до бордюра, за да ми направи път да мина. Не го познавах, а предполагам — и той нямаше представа кой съм аз.