Недалеч отекна самотен изстрел.
Когато наближих хотела, по улицата профуча очукана черна кола, натъпкана с хора до перденцата. Движеше се най-малко с осемдесет.
Усмихнах се след нея. Пойзънвил бе започнал да кипи под похлупака. Почувствувах се така тукашен, че дори мисълта за твърде некрасивата роля, която си бях отредил в този кипеж, не ми попречи да изкарам здрав дванадесетчасов непробуден сън.
СТРАННОПРИЕМНИЦА „КЕДРОВ ХЪЛМ“
Наложи се Мики Лайнън да използува телефона, за да ме събуди малко подир обяд.
„Пристигнахме — съобщи той. — Къде са посрещаните?“
„Вероятно са се забавили, за да си вземат въже. Оставете си багажа и елате в хотела. Стая 537. Не афиширайте посещението си.“
Бях облечен, когато пристигнаха.
Мики Лайнън бе едър лентяй с увиснали рамене и безформено тяло, което сякаш се разпадаше по всичките си стави. Ушите му стърчаха като червени крилца, а на кръглото му червено лице обикновено стоеше несъзнателна самодоволна усмивка на полуидиот. Приличаше на комедиант, а и такъв си беше.
Дик Фоули бе дребен канадец с момчешки ръст и с остро, сприхаво изражение. За да увеличи ръста си, носеше високи токове; парфюмираше носните си кърпи и при възможност пестеше думите си.
И двамата бяха добри детективи.
— Какво ви каза Стареца за работата? — запитах аз, след като се настанихме. „Стареца“ бе директорът на клона в Сан Франциско, известен също и като Пилат Понтийски, защото се усмихваше щастливо, когато ни изпращаше да ни разпнат на някоя самоубийствена мисия. Беше внимателен, учтив възрастен човек и излъчваше толкова топлина, колкото и въжето на палача. Шегаджиите на детективското бюро твърдяха, че през юли можел да плюе ледени висулки.
— Изглежда, че не е запознат точно как стоят нещата — отвърна Мики, — и знае само, че си телеграфирал за помощ. Каза, че в продължение на няколко дни не е получил от теб нито един доклад.
— По-скоро ще му се наложи да изчака още няколко. Знаете ли нещо за този Пърсънвил?
Дик поклати глава. Мики отвърна:
— Само съм чувал да го наричат Пойзънвил, и то съвсем сериозно.
Разказах им какво съм йаучил и какво съм направил. Телефонът прекъсна разказа ми към самия му край. Ленивият глас на Дайна Бранд: „Ало! Как е китката?“
„Само едно опарване. Какво мислиш за бягството?“
„Грешката не е моя — отвърна тя. — Аз дадох своята лепта. Ако Нунан не е в състояние да го опази, толкова по-зле за него. Днес следобед ще ходя в центъра да си купувам шапка. Мисля, че мога да намина и да те видя за няколко минутки, ако си там.“
„По кое време?“
„О, около три.“
„Добре, ще те чакам и ще приготвя онези двеста долара и десет цента, които ти дължа.“
„Приготви ги — пропя тя. — Затова и ще дойда.“ Върнах се на мястото си и поднових разказа. Когато свърших, Мики Лайнън подсвирна и рече:
— Не е за учудване, че не ти е стискало да пращаш доклади. Старецът нямаше да направи много, ако знаеше в какво си се забъркал, нали?
— В случай че събитията се развият както искам, няма да е необходимо да докладвам всички печални подробности — заявих аз. — В реда на нещата е Бюрото да си има правилник и свои принципи, но когато тръгнеш да разследваш даден случай, трябва да действуваш така, че да успееш. А всеки, който се опита да внесе някакви етични норми в Пойзънвил, ще бъде разочарован. Във всеки случай един доклад не е място за мръсни подробности и не желая, приятелчета, да изпращате каквато и да е информация до Сан Франциско, преди да съм я видял.
— Какви престъпления си ни приготвил да разследваме? — запита Мики.
— Искам ти да се заемеш с Пийт Финландеца. Дик ще поеме Лу Ярд. Ще трябва да действувате така, както аз действувам — прави каквото можеш, когато можеш. Имам предчувствието, че двамата ще се опитат да убедят Нунан да остави Шепота на мира. Не знам какво ще направи той. Дяволски хитър е и наистина иска да отмъсти за убийството на брат си.
— След като поема с този финландски джентълмен — рече Мики, — какво да правя с него? Не искам да се хваля с тъпотата си, но тази работа ми е точно толкова ясна, колкото и астрономията. Разбрах всичко, освен какво си направил и защо си го направил, и какво се опитваш да постигнеш, и как.
— Като начало започваш да го следиш. А целта ми е да забия клин между Пийт и Ярд, Ярд и Нунан, Пийт и Нунан, Пийт и Талер или Ярд и Талер. Ако успеем да ги сблъскаме, да разбием заговора, те сами ще започнат да се избиват един друг и така ще свършат нашата работа. Пробивът в отношенията между Нунан и Талер е началото. Но той ще се обърне срещу нас, ако не го задълбочим.