— Обраха банката.
Нунан изпсува свирепо и закрещя:
— Той ни надхитри, да го вземат дяволите! Връщайте се всички обратно в града.
Полицаите, без тези, които бяха в колата на шефа, се втурнаха към машините. Двама вдигнаха тялото на убития детектив.
Нунан ме погледна с ъгълчето на окото и каза:
— Трудна работа, няма лъжа.
— Е — отвърнах аз, свих рамене и бавно се приближих до колата му, където шофьорът седеше вече зад волана. Стоях с гръб към сградата и разговарях с Пат. Не си спомням за какво си приказвахме. Междувременно Нунан и останалите ченгета се присъединиха към нас.
Преди странноприемницата да изчезне от погледа ни зад един от завоите по пътя, през отворената й врата се появи малко пламъче.
ДЖЕРИ НАПУСКА СЦЕНАТА
Около Първа национална банка се бе събрала тълпа. Пробихме си път до вратата, където съзряхме киселата физиономия на Макгро.
— Бяха шест души, маскирани — докладва той на шефа, докато влизахме. — Нападнаха около два и половина. Петимата изчезнаха с мангизите. Пазачът на банката уби единия от тях — Джери Бъчвата. Ей там на пейката е, студен. Блокирахме пътищата и се обадих наоколо, ако не е твърде късно обаче. Последно ги видях да завиват по Кинг Стрийт в един червен линкълн.
Приближихме, за да погледнем мъртвия Джери, положен на една от пейките във фоайето и покрит с кафяв халат. Куршумът бе влязъл под лявата му лопатка.
Пазачът на банката, безобиден на вид стар тъпак, изпъчи гърди и ни разказа какво се бе случило.
— Отначало не можеше нищо да се направи. Намърдаха се, преди някой да усети нещо. А може и да не е било толкова набързо. Но прибраха парите точно по правилата. Нямаше шанс да направиш каквото и да е. Но думам си аз: „Хубаво, млади приятели, сега е, както вие искате, но ще видим, когато се опитате да си тръгнете.“
И си удържах на думата. Тичам право към вратата след тях и „пат“ със старата пушка. Улучих тоя приятел точно когато се качваше в колата. Ако имах още патрони, и друг някой щях да ударя, обзалагам се, макар че е доста трудно да стреляш така, застанал на…
Нунан прекъсна монолога, потупвайки стария тъпак по гърба, докато му се изпразниха дробовете, и каза: „Това безспорно е чудесно, това безспорно е чудесно.“
Макгро наново придърпа халата върху умрелия и изръмжа:
— Никой не можа да разпознае останалите. Но щом Джери е замесен, сигурно е, че е лудория на Шепота.
Шефът кимна щастливо и рече:
— Оставям го на теб, Мак. А ти тука ли ще се ровиш или ще дойдеш с мен в кметството? — обърна се той към мен.
— Нито едното, нито другото. Имам среща и искам да си сменя мокрите обувки.
Малката кола на Дайна Бранд бе паркирана пред хотела. Нея я нямаше. Качих се в моята стая и оставих вратата отключена. Бях си свалил шапката и палтото, когато тя влезе, без да почука.
— За бога, тук страшно мирише на алкохол.
— От обувките е. Нунан ме заведе на едно място да газим в ром.
Тя прекоси стаята, отвори прозореца и седна на перваза.
— За какво ходихте?
— Мислеше, че ще намери твоя Макс в един приют, наречен странноприемница „Кедров хълм“. Затова и отидохме. Стреляхме като глупаци, убихме няколко италианчета, разляхме няколко бъчви алкохол и на тръгване подпалихме бараката.
— „Кедров хълм“ ли? Мислех, че е затворена повече от година.
— Така изглеждаше, но се оказа нечий склад.
— Ама там не открихте Макс, а? — запита тя.
— Междувременно той като че ли е съсипал банката на Илайхю.
— Аз бях свидетел — рече тя. — Тъкмо бях излязла от магазина на Бенгрън — през две врати от банката — и се качвах в колата, когато забелязах едно едро момче да излиза заднишком от банката. В едната си ръка държеше торба, в другата — пистолет, а на лицето си имаше черна кърпа.
— Макс беше ли с тях?
— Не, той не би го направил. Праща Джери и момчетата. Нали за това ги има. Джери беше там. Въпреки черната кърпа, веднага щом слезе от колата, го познах. Всички бяха маскирани. Четирима от тях изскочиха от банката и се втурнаха към колата, спряна до бордюра. Джери беше в колата с още някой. Когато четиримата пресякоха тротоара, Джери изскочи да ги посрещне. Тогава започна стрелбата и Джери падна. Останалите се качиха в „рейса“ и си обраха крушите. Какво става с мангизите, които ми дължиш?
Отброих десет двадесетдоларови банкноти и една монета от десет цента. Тя се отдели от прозореца и дойде да си ги вземе.
— Това е за обезвреждането на Дан, което ти помогна да спипаш Макс — рече тя, след като прибра парите в чантата. — А сега какво ще получа за това, че ти подсказах как да го хванеш за убийството на Тим Нунан?