— Ще трябва да почакаш, докато го подведат под отговорност. Откъде да знам, че е истина?
Тя се намръщи:
— Какво правиш с парите, дето не харчиш? — Лицето й просветна. — Знаеш ли къде е Макс сега?
— Не.
— Колко ще струва, ако ти кажа?
— Нищо.
— Ще ти кажа за една стотачка.
— Не искам да се възползувам от теб по този начин.
— За петдесет долара ще ти кажа. Поклатих глава.
— Двадесет и пет.
— Не ми е необходимо — заявих аз. — Не ме интересува къде е. Защо не пробуташ информацията на Нунан?
— Да, и се опитай после да прибереш пари от него. Ти само се парфюмираш с алкохол или има и за питейни нужди?
— Има една бутилка с така наречения „Дюър“, която прибрах днес следобед от „Кедровия хълм“. А в чантата ми има „Кинг Джордж“. Коя предпочиташ?
Тя гласува за „Кинг Джордж“. Пихме по едно чисто, след което предложих:
— Сядай и се разполагай, докато се преоблека.
Когато след двадесет и пет минути излязох от банята, тя седеше зад бюрото в стаята, пушеше цигара и изучаваше бележника ми, измъкнат от страничния джоб на пътната ми чанта.
— Предполагам, че това са разходи, направени за други случаи — изрече тя, без да вдига поглед. — Да умра, ако мога да разбера защо не си по-щедър с мен. Виж, тук има шестстотин долара, отбелязани с „Инф.“ Това са сведения, които си купил от някого, нали? А под тях има сто и петдесет — „Важно“. Каквото и да е то. А още един ден, в който си похарчил близо хиляда долара.
— Навярно са телефонни номера — отбелязах аз, като й отнех бележника. — Тебе къде са те възпитавали? Може ли така да ми бъркаш в багажа!
— Възпитана съм в манастир — отвърна тя. — Всяка година печелех наградата за добро поведение. Бях убедена, че момиченцата, които си слагат допълнителна лъжичка захар в млякото, ще отидат в ада заради лакомията си. До осемнадесетата си година даже не знаех, че има псувни. Когато за пръв път чух една, за малко щях да припадна. — Тя се изплю на килимчето пред себе си, наклони стола назад, кръстоса крака върху леглото ми и запита:
— Какво мислиш за това?
Избутах краката й от леглото и отвърнах:
— Аз съм отгледан в пристанищна кръчма. Пази си плюнката далеч от моя под, за да не те изхвърля.
— Дай най-напред да пийнем още по едно. Ей, какво ще ми дадеш за онази тайнствена история около построяването на кметството? Пари бяха вложени, а никой не се охарчи. Същата история, която продадох на Доналд Уилсън.
— Пред мен не върви. Опитай нещо друго.
— А защо първата мисис Лу Ярд бе изпратена в лудницата?
— Не.
— Кинг, нашият шериф, преди четири години дължеше осем хиляди долара, а сега е собственик на най-хубавите обществени сгради в центъра на града. Не знам всичко, но мога да ти кажа откъде да го научиш.
— Продължавай да опитваш — окуражих я аз.
— Не. Ти нищо не искаш да купиш. Просто се надяваш да получиш нещо без пари. Това уиски не е лошо. Откъде го взе?
— Донесох си го от Сан Франциско.
— Защо не приемеш сведенията, които ти предлагам? Мислиш, че можеш да ги намериш по-евтино?
— Сведения от подобен род не ми вършат работа сега. Трябва да действувам бързо. Имам нужда от динамит — нещо, което да ги вдигне във въздуха. Тя се засмя и скочи. Големите й очи искряха:
— Имам една визитна картичка на Лу Ярд. Представи си, че изпратим на Пийт бутилката „Дюър“, дето си я чопнал, заедно с картичката. Няма ли да го възприеме като обявяване на война? Ако „Кедровия хълм“ е бил таен склад на алкохол, то значи е на Пийт. Бутилката и картичката на Лу няма ли да го наведат на мисълта, че Нунан е съсипал свърталището по чужда заповед?
Размислих и заявих:
— Доста грубо. Не можем го измами. Освен това на този етап предпочитам двамата — и Пийт, и Лу да са против шефа.
Тя се нацупи.
— Мислиш си, че всичко знаеш. Трудно може да се разбере човек с теб. Ще ме изведеш ли довечера? Имам нов тоалет, с който ще им събера очите.
— Добре.
— Ела да ме вземеш около осем.
Тя ме потупа по бузата с топла ръка, пропя „бай-бай“ и излезе точно когато телефонът зазвъня.
„Моето насекомо и това на Дик са се събрали в бърлогата на твоя клиент — докладва ми Мики Лайнън по жицата. — Моят е, общо взето, по-зает от курва с две легла, въпреки че все още не мога да усетя какво става. Нещо ново?“
Отговорих, че няма и проснат на леглото, влязох в разговор със себе си; опитах се да отгатна какво ще излезе от атаката на Нунан срещу странноприемницата и от тази на Шепота срещу Първа национална банка.
Какво ли не бих дал за възможността да чуя какво си говорят в дома на стария Илайхю — той, Пийт Финландеца и Лу Ярд. Нямах обаче такава възможност, а и никога не съм бил особено добър в догадките, затова след половин час престанах да си измъчвам мозъка и задрямах.