Когато се събудих, наближаваше седем. Измих се, облякох се, заредих джобовете си с пистолет и бутилка скоч и се запътих към Дайна.
РИНО
Тя ме въведе в дневната, отстъпи назад, завъртя се и ме попита дали харесвам новата й рокля. Отвърнах, че я харесвам. Обясни ми, че цветът бил сладко-бежово, че разните джунджурийки били не знам си какви и завърши:
— И наистина ли мислиш, че изглеждам добре в нея?
— Ти винаги изглеждаш добре — рекох аз. — Лу Ярд и Пийт Финландеца са посетили стария Илайхю днес следобед.
Тя направи гримаса и рече:
— Не даваш пет пари за моята рокля. Какво са правили там?
— Разисквали са, предполагам.
Дайна ме погледна изпод миглите си и запита:
— Ти наистина ли не знаеш къде е Макс?
Тогава отгатнах. Нямаше смисъл да си признавам, че до този момент не съм знаел:
— В къщата на Уилсън вероятно, но не ме е интересувало чак толкова, че да проверявам.
— Много тъпо от твоя страна. Той си има причини да не обича и двама ни. Послушай майчиния ми съвет и го прибери бързо, ако ти е мил животът и ако искаш маминка също да живее.
Засмях се:
— Ти не знаеш най-лошото. Макс не е убил брата на Нунан. Тим не е казал Макс. Той се е опитал да каже Максуейн и е умрял, преди да успее да произнесе името до края.
Тя ме сграбчи за раменете и се опита да разтърси стоте ми килограма. Почти беше в състояние да го направи.
— Проклет да си! — Дъхът й ме опари. Лицето й стана бяло като зъбите. Червилото и ружът се откроиха ярко като червени етикети на бузите й. — Ако ти си му скроил това обвинение, пък и мен накара да се присъединя към него, то трябва да го убиеш, незабавно.
Не обичам да се отнасят грубо с мен дори когато го вършат млади ентусиазирани жени с вид на митологични същества. Смъкнах й ръцете и заявих:
— Престани да хленчиш. Все още си жива.
— Да, все още. Само че аз познавам Макс по-добре от теб. Знам какъв шанс има оня, който го е измамил, да остане дълго жив. И вярно да беше, пак нямаше да е кой знае колко добре, а…
— Не вдигай толкова шум за нищо. Аз съм скроил подобни обвинения на милион хора и нищо не ми се е случило. Взимай си шапката и палтото и да вървим да кльопаме. Ще се почувствуваш по-добре.
— Ти си луд, ако мислиш, че ще изляза. Не като…
— Престани, сестро. Ако е толкова опасен, ще те гепи и тук, както и на друго място. Значи каква е разликата?
— Има голяма… Знаеш ли какво ще направиш? Ще стоиш тук, докато Макс бъде премахнат: Грешката е твоя и ти ще трябва да се грижиш за мен. Дори Дан не е в къщи. Прибраха го в болницата.
— Не мога — отвърнах аз. — Работа ми предстои да върша. За нищо се разпали. Макс навярно съвсем те е забравил вече. Взимай си шапката и палтото, че умирам от глад.
Тя отново приближи лице към мен и очите й ме гледаха така, сякаш бе открила нещо ужасно в моите.
— О, ти си отвратителен — заяви тя. — Пет пари не даваш какво ще стане с мен. Използуваш ме, както използуват и останалите — ние сме динамитът, дето го търсиш. А аз ти се доверих.
— Ти си експлозив, вярно, но останалото е глупаво. Изглеждаш много по-добре когато си весела. Чертите ти са груби. Гневът ги прави жестоки. Умирам от глад, сестричке.
— Ще ядеш тук — обяви тя. — По тъмно няма да ме изведеш навън.
Говореше сериозно. Смени сладко-бежовата рокля с престилка и направи инвентаризация на хладилника. Имаше картофи, марули, компот и половин плодов кекс. Излязох и купих пържоли, хлебчета, аспержи и домати.
Когато се върнах, тя размесваше джин, вермут и лимонов сок в еднолитров шейкър. Не бе оставила много място за движение на съставките.
— Забеляза ли нещо? — запита тя.
Приятелски й се присмях. Пренесохме коктейлите в трапезарията и докато месото се печеше, вдигахме наздравици. Питието доста я развесели. Бе почти забравила страха си, когато се заловихме с яденето. Не бе изключителна готвачка, но го изядохме, сякаш беше такава.
Отгоре изпихме няколко чашки джин.
Тя реши, че иска да се поразходи и повесели. Не можело някакво си мръсно джудже да я ограничава само защото постъпила честно с него, а той се озлобил, и то за нищо, и ако не му харесвало, да вървял да се катери по дърветата или да скача в езерата, ние сме отивали в „Сребърната стрела“, където тя възнамерявала да ме заведе, защото обещала на Рино, че ще отиде на забавата му и, за бога, точно това щяла да направи, и всеки, който си мислел, че няма да го стори, бил откачен и какво мисля аз по този въпрос.