Пийт Финландеца седеше от дясната му страна, обхванал всички с малките си черни очички, които изобщо не помръдваха. До контрабандиста седеше Рино Старки. Жълтеникавото му конско лице излъчваше флегматична пустота, която струеше и от очите му.
От лявата страна на Уилсън Макс Талер се бе облегнал, наклонил стола си назад. Краката на дребния комарджия, обути в старателно изгладени панталони, бяха небрежно кръстосани. В ъгъла на присвитите му устни висеше цигара.
Настаних се до Талер. От другата ми страна седна Нунан.
Илайхю Уилсън откри заседанието.
Той заяви, че нещата не могат да продължават по този начин. Че всички сме здравомислещи мъже, разсъдливи мъже, зрели мъже, видели достатъчно на този свят, за да съзнават, че човек не може да иска всичко да е на неговото, пък който и да е той. На всеки се налагало понякога да прави компромиси. За да получи нещо, което иска, човек трябва да даде това, което другите искат. Изрази убеждението си, че това, което всички желаем в настоящия момент, е да се сложи край на безразсъдните убийства. Той бил уверен, че всичко може да се обсъди откровено и за час време нещата да се изяснят, без Пърсънвил да се превръща в кланица.
Речта му не беше лоша.
Когато свърши, настъпи кратка тишина. Талер погледна през мен към Нунан, сякаш очакваше нещо от него. Ние, останалите, последвахме примера му и се вторачихме в шефа на полицията.
Лицето на Нунан почервеня, а той заговори с дрезгав глас:
— Шепот, прощавам ти за убийството на Тим — той се изправи и протегна дебелата си лапа. — Ето и ръката ми.
Тънките устни на Талер се изкривиха в зла усмивка.
— Оня шмекер, брат ти, си го търсеше, но аз не съм го убивал — прошепна той студено.
Червенината върху лицето на шефа придоби морав оттенък.
Обадих се високо:
— Нунан, почакай. Сбъркахме. Доникъде няма да стигнем, ако не изясним всичко. В противен случай ще стане по-зле отпреди. Максуейн уби Тим и ти го знаеш.
Той впери слисан поглед в мен. Устата му зина. Не можеше да проумее какво му бях погодил.
Погледнах останалите, като се опитвах да изглеждам дяволски непорочен, и запитах:
— С това приключихме, нали? Дайте да видим и останалите оплаквания. — Обърнах се към Пийт Финландеца: — Какво мислиш за вчерашния инцидент със склада и твоите хора?
— Дяволска работа — избоботи той. Обясних:
— Нунан не знаеше, че ти използуваш сградата. Отиде да я огледа, като мислеше, че е празна, за да я вземат за някаква общинска работа. Твоите хора стреляха първи и тогава той наистина си помисли, че е налетял на скривалището на Шепота. Когато разбра, че е попаднал на твоя територия, загуби ума и дума и започна да стреля.
Талер ме наблюдаваше с жестока, тънка усмивчица, застинала в очите и на устните му. Рино бе олицетворение на бездушна тъпота. Илайхю Уилсън се бе навел към мен; старческите очи бяха пронизителни и дебнещи. Не виждах какво прави Нунан. Не можех да си позволя да го погледна. Имах добри шансове, ако играех както трябва, в противен случай се намирах в ужасно положение.
— Хората — на тях им се плаща, за да рискуват — рече Пийт Финландеца, — колкото за останалото, двадесет и пет каймета ще оправят положението.
Нунан се отзова бързо и с готовност.
— Добре, Пийт, ще ти ги дам.
Стиснах устни, за да не се разсмея на паниката в гласа му. Сега вече можех спокойно да го погледна. Бе свършен, смазан, готов да направи всичко, за да спаси дебелия си врат, или поне да се опита. Загледах се в него.
Не пожела да срещне погледа ми. Седна, без да погледне никого. Стараеше се да си даде вид, че хич не очаква да бъде разкъсан на парчета от тези вълци, на които го бях подхвърлил.
Продължих обясненията си, като този път се обърнах към Илайхю Уилсън:
— Ще се жалваш ли, че ти обраха банката или така ти харесва?
Макс Талер докосна ръката ми и предложи:
— Ние по-добре можем да преценим кой има право на жалби и кой не, а ти ни разкажи какво ти е известно.
Направих го с огромно удоволствие.
— Нунан искаше да те прибере — обърнах се аз към него, — но или чакаше, или беше получил нареждане от Ярд и Уилсън да те остави на мира. Затова реши, че ако инсценира ограбване на банката и го лепне на теб, покровителят ти ще те зареже и ще го остави да те подгони. Разбирам, че Ярд е трябвало да даде предварително съгласието си за всички лудории в града. Това още означава, че ти навлизаш в негова територия, а освен това мамиш Уилсън. Така щеше да изглежда. И това трябваше да ги раздразни дотолкова, че да помогнат на Нунан да те пипне. Той не знаеше, че си тук. Рино и неговата банда бяха в пандиза. Рино е възпитаник на Ярд, но нямаше нищо против да измени на главатаря си. В него вече беше узряла идеята да отнеме града от Лу. — Обърнах се към Рино и го попитах: — Така ли е?